Прости ми, че не съм достатъчно добра... Не толкова, колкото ми се искаше

 Писмо до моето мъничко дете.

 Прости ми. че не съм достатъчно добра майка. Не мога да бъда дори толкова добра, за колкото другите ме смятат. Често получавам похвали "Браво, колко добре се справяш с майчинството.", "Възхищавам ти се как по цял ден гледаш малкия и не молиш за помощ, не се чудиш на кой да го връчиш.", "Като за първи път се справяш отлично!" или "Ти всичко си знаеш.". Оказа се обаче, дете мое, че всъщност нищо не знам и нищо не съм знаела. Не можеш да се подготвиш за родителството като студент за изпит. Родителството е учене в движение и много пъти изобщо не достигаме до задоволителни резултати, а просто кърпим положението. Но една майка винаги иска най-доброто за детето си и макар да знае, че идеални майки не съществуват, тя иска поне да даде максмалното от себе си. Уви, това не винаги се получава, предвид умората и факта, че времето е най-необходимият и същевременно най-оскъдният ресурс на майките. Затова, дете мое, прости ми! Прости ми, че не съм толкова добра майка, колкото ми се искаше!
 Прости ми, че не си играя достатъчно дълго с теб и понякога те оставям с часове на килима, заобиколен от играчките ти, но не и от майчина ласка! Че понякога те оставям да плачеш сам в кошарката ти  от безсилие да зарежа всичко и да те успокоявам за пореден път, а бях толкова против това! Прости ми, че те извеждам до магазина с изцапана от пюре блуза и че не успях да се науча да сменям пелените ти под час! Прости ми, че започнах да готвя все по-рядко и те храня основно с готови пюрета, а с баща ти ядем пица! Толкова запалена бях да ти приготвям сама пюретата и кашите, че дори си купих книга с бебешки рецепти, която така и така си остана почти неизползвана. Прости ми, че много често седиш до 11:00 по пижама, защото между хилядите домашни задължения и липата на време за едно кафе съм забравила, че ти все още не си преоблечен! Прости ми, че не се грижа повече за себе си, че пропуснах почти всичките си прегледи и че отново пропуших! Знам, че се нуждаеш от здрава, силна и красива майка, а аз сякаш все повече забравям колко съм ти нужна, неглежирайки себе си.
Прости ми, че не спазих обещанието си, че никога няма да ти крещя и вече съм ти крещяла, а ти си едва на крехките осем месеца! Уморена и понякога потисната, изнервена, забравям, че ти не правиш нищо нарочно, че ти не искаш да ме ядосаш с поредната беля. Та дори все още не разбираш от тези неща. Просто да се цапаш, да хвърляш предмети и да лапаш всичко, което намериш, е твоя начин да опознаваш света и да му се радваш. Толкова съм глупава понякога, че отстъпвам път първо на гнева си.
Прости ми, че така и не успях да стана по-организиран човек, който да става рано и да разпределя графика за деня си, а продължих да съм все така разпиляна и неорганизирана, както и преди да се появиш ти! Прости ми, че постоянно съм пришпорена и винаги бързаме за някъде! Ти си най-добрият пътник на света! Винаги си заспиваш кротко в колата и никога не протестираш, че пак те мъкна нанякъде.
Ти си прекрасно дете! За мен си най-прекрасното! Знам, че може би заслужаваш нещо много повече от мен. Но това е, което съдбата е отредила - аз да съм твоята майка.
Но знаеш ли, дете мое, може да не съм най-добрата, може дори да не съм толкова добра, колкото планирах да бъда, но ти гарантирам, че и малкото, което успявам да направя като хората, го правя с цялото си сърце и душа за теб. Дори и в това, което въобще не успявам да се справя добре, съм вложила цялото си сърце. Може би никога няма да си най-прилежното, подредено и чисто момче с такава майка като мен, но пък ти обещавам, че ще се стремя да бъдеш безкрайно щастлив! И това е единственото, което мога да ти обещая. Знаеш ли защо? Защото те виждам как сияеш, когато сутрин отвориш очички и видиш лицето ми. Как искрено се смееш, докато си играем. Как си спокоен и тихичък, обграден от любов. Всъщност какво повече иска едно дете на твоята възраст? Дали го вълнува, че майка му не му е приготвила всяко ястие собственоръчно и че е забравила да пусне пералнята с дрехите му? То се нуждае от любов. Аз ти я давам, на максимум, колкото и да съм неспособна за други неща, мога да обичам.
В крайна сметка нищо не може да се направи. Аз съм твоята мама. За себе си може да съм провал, но за теб съм супергерой. Всяко дете смята своята майка за най-добрата, дори изобщо да не е така. Затова съм длъжна да продължа с опитите си да стана по-добра майка. Може би вече имам някакъв напредък, но все още не го забелязвам, кой знае.
 Дори да имаш братчета и сестричета, нашето време да си толкова малък и прекрасен няма да се върне никога повече. Никое друго бебе няма да бъде като теб. Ти си единствен и времето ни заедно е единствено и неповторимо! В този ред на мисли разбираш, че за родителските грешки поправителен няма. Затова аз едва ли някога ще си простя пропуските, но, моля те, прости ми ги ти!

С цялата любов на Вселената,
Твоя Мама!