Едно много просто правило, с което ще постигнете невиждан успех в общуването си с децата

   

Първият урок в рубриката ми #УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ е: 

Защо трябва да разбираме чувствата на децата?

Знаете ли, че най-голямата емоционална дистанция между родител и дете не се създава, когато родителят игнорира детето и не говори достатъчно с него, а най-вече по време на разговор? Парадоксален факт, но успешно доказан от детските психолози. Направете труда си да се заслушате в разговора между ядосано дете и неговият изнервен родител. Сякаш вместо диалог текат два различни монолога и сякаш никой не се опитва да разбере другия. Защо се получава така? Отговорът е много прост - ние лесно общуваме с децата си, когато те са послушни, спокойни и всичко е наред, но диалогът някак си се не се получава, когато децата не слушат. Ние се изнервяме и с действията си може да огорчим повече децата си, независимо безграничната обич, която изпитваме към тях, а децата, като все още неопитни в контролирнето на чувствата си, приемат това за отхвърляне на техните нужди и липса на разбиране.

 В ядрото на говренето с разбиране стои съпричастнстта. Тя е основополагащата сила за съществуването на емпатия. Дете, възпитавано с разбиране, има потенциал да се превърне в разбиращ и подкрепящ възрастен, а не в егоист, чиито интереси се въртят само в задоволяването на лични нужди.

 На теория звучи прекрасно, но как е на практика? Как да отговоря с разбиране на дете, което се лигави, тръшка, вика, бута, удря, обижда по неоснователни поводи и за неоснователни причини? В такива моменти детето сякаш ни вбесява и сме по-склонни да реагираме към него като към някого, когото мразим. 

Ето и правилата за действие: Когато дете е под действието на силен афект от някаква негативна емоция, ЗАБРАВЯМЕ за повода и причината, стремим се да НЕ анализираме фактите, които то ни излага в разговора и се фокусираме само върху разтълкуването на неговите чувства. Говорим само за тях, БЕЗ да го назидаваме и БЕЗ да го поучаваме. Просто назоваваме чувствата му, но не под формата на въпрос, просто ги съобщаваме, така че то да се почувства разбрано. 

Как работи този метод? 

Отново, много просто: интензитетът на негативните чувства намалява, когато детето се почувства разбрано. Впрочем същото важи и за зрелите хора. Ние по същия начин понякога реагираме остро на незначителни неща, а зад реакципята ни се крие някакъв страх или друго чувство, което намалява, ако в този момент някой се опитва да се постави на наше място и да ни разбере. Пример:

Решете тази задача:

СЛУЧАЙ 1: Имате лоша сутрин. Почти не сте спали. Алармата звъни в 7:00. Трябва да приготвите закуска, да приготвите дрехите на детето за детска градина, да го събудите и да му помогнете да се облече, да се приготвите за работа. Един час ви се струва недостатъчен, а вие не сте много адекватни в момента. Отивате, пускате кафе на кафемашината, но без да искате бутате захарницата и захарта се разпилява по пода. Препечените филийки в тостера прегарят и навсякъде се носи миризма на изгоряло. В същото време детето протестира, че не иска да става. Мъжът ви се подава от банята, вижда безпорядъка и ви казва: "За нищо не те бива. Сега тази захар кой ще я чисти? Ами филийките! Какво ще ядем? На всичкото отгоре детето още не е станало. Виждаш ли? Заради теб ще закъснеем всички!".

ВЪПРОС: Какви емоции ще се породят във вас и как ще реагирате?

СЛУЧАЙ 2: В този случай мъжът ви е мил и любезно ви предлага помощта си: "Ще се справиш, мила! Ти можеш! Виж, аз ще почистя захарта, а после ще ти покажа как да препичаш филийки. Без мен нямаше да има какво да ядем, но никой не се е родил научен, нали така? Голяма работа, че детето още не е станало. Аз ще го облека и ще го заведа на детска градина. Е, вярно, всички ще закъснеем, но другият път вече ще знаеш как да си по-организирана."

ВЪПРОС: Как ще реагирате при тази ситуация?

СЛУЧАЙ 3: В третия случай съпругът ви казва: "Не си се наспала. Разбирам те. Аз също не спах много добре. Трудно е да си в оптимална форма с тази хронична умора. Нищо чудно, че правиш глупости и нямаш сили да накараш детето да стане. Аз също функционирам доста зле, когато съм изтощен. Ще се оправим. Не е края на света!".

ВЪПРОС: При кой от трите случая бихте се почувствали облекчени и дори бихте погледнали с насмешка на цялата ситуация?

А ето ги и моите отговори:

НА ВЪПРОС 1: Ще се почувствам огорчена, тъжна и ядосана. Бих счупила някоя чаша, чиния или затръшнала вратата, а ако наистина съм много уморена, бих се сгромолясала на пода в сълзи. Бих си помислила, че никоя жена и майка не заслужава подобно отношение. Най-вероятно порицанието на мъжа ми ще развали настроението ми за цял ден.

НА ВЪПРОС 2: Ще се почувствам като идиот или ще си помисля, че ми се подиграва. През главата ми биха минали мисли като тази, че  ме подценява и си мисли, че не бих се оправила без него.

НА ВЪПРОС 3: Бих се почувствала разбрана. Камък би ми паднал от сърцето, ако някой можеше да разбере толкова добре как се чувствам. А за цялата бъркотия - най-вероятно бих се засмяла накрая какви глупости правя, когато не съм се наспала.

 Ако внимателно сте направили задачата, би следвало да сте разбрали как работи принципът на общуването между родител и дете. От опитът ни става ясно, че нито назидаването, нито поучаването носят някакви ползи за създаването на конструктивен диалог. По-скоро точно обратното - пораждат силни враждебни реакции, които прекъсват диалога и водят до ескалация на напрежението и влошаване на отношенията между всички. Единственият вариант, при който наблюдаваме конструктивност, изграждане на връзка, снижаване на напрежението и утихване на емоциите, е този, при който единят участник в общуването се опитва да "разчете" и назове чувствата на другия. В основата на това стои именно разбирането. Разбирането, или съпричастността, са основна единица за валидация на личността. Човек се чувства приет тогава, когато е разбран. За да бъде по-ефективно общуването с децата ни, то би следвало да прилагаме по-често този подход на разбиране в конфликтните ситуации с тях. Често именно той предотвратява задълбочаването им, влизането в по-дълбок конфликт и късането на емоционалната връзка между деца и родители. 

 За задачта избрах именно този пример, защото в него създалата се ситуация е незначителна и въпреки това може да породи силни чувства в афектирания субект, тъй като той се намира в общ момент на слабост, поради свята умора. Децата спрямо възрастните изживяват по-емоционално незначителни или слабозначителни за нас ситуации. Това често води до пренебрегване на чувствата на детето от страна на родителя - препядствие номер едно в стремежа към разбиране. Както в примера с недоспалата жена, това може да породи различни интерпретации:

Един родител би се скарал на детето си как може да се ядосва за "подобни глупости", точно както съпругът назидава съпругата си как не може да се справи с нещо толова елементарно.

Друг родител пък би решил, че детето му е твърде ранимо, емоционално и слабо да се справи само и би го окуражавал и поучавал по неправилния начин, както съпругът, който поучава съпругата си как да направи нещата и че никой не се е родил научен.

Общото и в двата случая е омаловажаването на чувствата и личността на детето, макар че вторият е добронамерен. Независимо колко абсурдно ни се струва нещото, породило силна емоция в нашите деца, ние трябва да откликваме с разбиране на тяхното ЧУВСТВО. 

 Второкласничката Леа е влюбена в свой съученик и истински страда, че той не само, че твърди, че не я харесва, ами даже е заявил пред целия клас, че мрази всички момичета. Леа се чувства съсипана, но все пак решава да отговори искрено на въпроса на майка й какво я тормози. В първия момент майка й леко се разсмива, крайчето на устните й се присвива в лека усмивка, провокирана от невинността на детското възприятие и от сладките емоции, които провокират в нея тези първи трепети на дъщеря й. Но бързо се усеща, че не трябва да изглежда сякаш не приема сериозно нещата и променя изражението си в загриженост. "Сигурно си тъжна, защото той не отговаря на твоите чувства." - казва майката. "Тъжна ли? Направо съм съсипана!" - отговаря Леа. "Може би си и ядосана, че говори лошо за момичетата." - казва майката. "Да, много! Как изобщо ще ме заобича, щом мрази момичета!" - изповядва Леа през сълзи. "Знам, несподелената любов е тежка..." - добавя майка й. "Наистина ли знаеш? О, мамо!" - изплаква Леа и се сгушва в скута на майка си да изплаче своята тъга.

 Независимо, че майката не успява да успокои своето момиче веднага, с подхода си тя я кара да се почувства разбрана. Момичето открива сякаш много добра приятелка в майка си и чувства, че може да й споделя. Намира утеха у нея и дори я прегръща в търсене на успокоение. Точно както кърмачето търси прегръдките на майка си, за да се успокои, Леа отива в тези на своята майка, вместо горчиво да заяви, както повечето второкласнички: "Ама ти нищо не разбираш! Остави ме намира!" и да затръшне вратата сърдито.