Няколко токсични родителски стила, които влияят негативно върху връзката ни с децата

  Много често се засяга темата за поведението на децата, на какво се дължат различните прояви и как да им повлияем. Има обаче една тема, която по-рядко бива засягана, а именно тази за родителските подходи и грешките в тях, които рушат добрата връзка с детето. Ето някои от тях:

1. Контролиращият родител -

Има родители, които сякаш искат да контролират всичко в поведението на детето и ако това не винаги се случва, започват да изпитват панически чувства, че се провалят като родители. Ако се припознаете тук, на първо място трябва да осъзнаете, че това никак не е така. След това трябва да наложите на себе си факта, че детето не е марионетка, нито топка моделин, от която да направите човекът, който ви се иска. По същата логика и възпитанието не е процес на контролиране, а такъв подпомагащ изграждането на личността и добрите й нравствени възгледи. Това няма нищо общо с конкретното поведение в дадена ситуация. И дори не винаги детето да се държи, както ви се иска, това не означава, че то е разлигавено. 

 Негативите обаче от такъв тип взаимодействие с децата не са малко. Контролирането дете по-често ще опитва да изрази себе си като се противопоставя, а това означава, че по-лесно ще бъде поблазнено от неприемливи действия. В ранна възраст такива деца с удоволствие правят точно това, което не трябва, а в по-късна са по-честата жертва на злоупотреба с наркотици и алкохол.

 Други негативни последици, проитичащи от прекомерния контрол, могат да бъдат страх, чувство за вина, чувство за малоцнност. Някои деца порастват със съзнанието, че не са достатъчно добри за техните родители и не са това, което се очаква от тях.

2. Авторитарният родител -

Това е родител, за който родителския авторитет е всичко. Да е авторитет за своите деца е по-важно дори от това те пряко да усещат неговата обич и нежност. Ако децата не се държат подобаващо и се опитват да му се "качат" на главата, този тип родител започва да чувства, че губи авторитета си, което отключва негативни мисли и агресивни действия дори към собствените му деца. 

 Този тип родители, редом с типа родител-невротик, са на мнение, че назидателния и висок тон са начин на възпитание. Характерно за този тип взаимоотношения е властта - родителят се чувства такъв само когато успява да наложи пълна власт над децата си. 

 Зад психологическия модел на авторитарния родител като първопричини, често неосъзнати, се крият множество страхове и чувство за несигурност в себе си. Тези психологически травми е възможно да са изникнали поради подобно твърде строго взаимоотношение с неговите родители в детсвото или като презастраховка да не се провали във възпитанието.

 Какви са негативите на подобен тип токсични взаимоотношения между родител-деца няма нужда да изброяваме, мисля че всеки би могъл да намери примери за такива.

 По-важното е да бъдат изяснени механизмите за справяне с това възприятие на родителството. Основният такъв механизъм е да приемете емпатията като основното, което да ви ръководи в отношенията към децата ви. Поставете си за цел да изпитвате по-голяма емпатия към тях и постепенно увеличавайте трудността като се опитвате да реагирате с емпатия в трудните моменти, когато поведението на децата ви е неприемливо според вашите стандарти. Ако детето се тръшка, гушнете го и се опитайте да разберете емоциите, които да провокирали този изблик. Кажете му: "Почувства се тъжен и обиден, защото не искам да ти купя точно тази играчка, точно днес.". С времето ще откриете, че с разбиране връзката ви е много по-пълноценна и положителна, а караниците са намаляли, макар че не сте започнали да угаждате на капризите. С емпатия родителският авторитет също може да бъде запазен, дори изграден по много по-положителен начин. Авторитарният подход поставя една йерархична, несправедлива в очите на детето, връзка, която логично ще предизвика бунт и повече противопоставяне.

3. Невротичният родител -

Този родителски модел много често е неосъзнат и е свързан със самата невротичност на личността, както и с неразбирането на това, че невротичността изисква повишаване на емоционалната интелигентност и нерядко дори психотерапевтични подходи. Същевременно обаче невротичните родители са много. Невротични майки и бащи се оказват дори хора, които са били изключително спокойни преди появата на децата. И това има своето логично обяснение - родителството не е лесно и то често докарва психиката ни до срив на възможностите.

 

Признаците, по които можете да разберете дали сте невротичен родител са:

- прекалено много се притеснявате за живота и здравете да децата си

- често не успявате да съвместите родителството с работата и с други неща

- имате притеснения относно това как се развива детето ви

- изпитвате чести чувства, че не се справяте като родител

- отглеждането на деца ви причинява прекомерен стрес

- страхувате се да датете повече свобода на детето си и винаги сте ръководени от негативни сценарий, ако се решите да го направите

 Невротичният родител е типология, при която майките и бащите са ръководени от негативни чувства като несигурност и страх, а действията им се проявяват като прекомерна защита. Това се отнася както и до прекалените притеснения дали детето е добре облечено, дали се е нахранило добре, дали няма да падне, да се опари и т.н., така и до това дали се справя с отглеждането, с възпитанието, дали няма да навреди с нещо и дали хората ще го признаят като успешен родител. Последното е много ключово, защото често невротчният родител неосъзнато приема светът като враждебно място, където непрекъснато трябва да се доказва и поради тази причина се нуждае от външна валидация дали се справя или не. Именно затова, ако детето го "изложи" на публично място, невротичният родител изпада в паника, в която започва да воюва със собственото си дете, само и само да не останат хората с впечатлението, че не се интересува и не взима отношение. Невротичният родител предпочита да се разкрещи на детето и да започне да го назидава, вместо да бъде осъден от обществото.

 Мерките за справяне с това са свързани с осъзнаването първо на това колко фундаментално объркани са тези представи. Следващата стъпка е да се опитате да подредите приоритетите правилно. Връзката ви с детето ви е приоритет пред тази с обществото и с външния свят. Трето - трябва да осъзнаете, че никой не може да ви постави критерий за добро възпитание и много от хората, които ще си позволят да ви гледат и коментират, самите те не са добре възпитани.

4. Нехайният родител -

Нехайният родител е родител, който просто толкова не се справя с ролята си на такъв, че напълно е абдикирал. Това, което е нездраво в неговите възприятия, е изкривеното схващане, че просто е по-широкоскроен и дава повече свобода на децата си. Трябва се напомни обаче, че децата се нуждаят от граници. Границите им дават усещане за сигурност и имат своето огромно значение във формирането на личността.

 Основните психологически последствия от този родителски модел са неумение на детето на разпознава, а по-късно и да контролира, своите емоции; неумение да формулира и изразява правилно желанията си; неумение да спазва правила и да се вписва в малки социуми, а по-късно това създава и предпоставки за антисоциално поведение; някои когнитивни проблеми. Смята се, че децата, на които не е обръщано достатъчно активно родителско внимание са по-склонни към развитие на дислексия; по-често изостават в училище и по-често страдат от чувство на тревожност и несигурност.

 От друга страна има и здравословни вреди, които оказва подобен подход върху детското развитие: прекаленото екранно време води до редица неприятности, животът без определен режим може да окаже вреда върху биологичния часовник и процесите в тялото, прекомерният прием на нездравословна храна потискат защитните сили и забавят правилния растеж, могат да доведат до затлъстяване.

 Механизмите за справяне са сложни, защото доста хора, които могат да се определят като нехайни в родителството, са просто такива, които наистина се оказват неспособни да се справят с него и дори отказват да опитат. Те разчитат на това, че криво-ляво всяко дете пораства и е достатъчно да покриваме само базовите му нужди за оцеляване. Това обаче никак не е така и както знаем възпитанието на едно човешко същество е най-деликатната и най-отговорна работа на този свят.