3 неща, които НЕ трябва да казвате на една майка

Когато се запознаем с майка на малко дете, или разберем, че наша приятелка или близка е станала майка наскоро, разбираемо имаме желанието нещо да кажем, да споделим, да дадем съвет. В повечето случаи неприятните коментари и въпроси са били добронамерени, но просто не на място употребени. Все пак не забравяйте, че доброто възпитание се корени в тактичността, умението ни да не навлизаме "непоканени" в личното пространство на някого. В тази връзка тук ще е откриете няколкото неща, които никога да не говорите пред една майка:

1. Да я питате дали кърми.

Много жени като се срещнат с майка на малко бебе (0-6 мес.) и почти в началото на разговора вмъкват въпроса "Кърмиш ли?". Ето и причините, поради които е неуместно и отблъскващо да задавате този въпрос:

Първо: Това вас не ви касае! Въпросът за кърменето е нещо лично и касае единствено майката и бебето. Реципрочно - ако майката е избрала да не кърми - нямате никакво право да я съдите, това не е ваша работа!

Второ: Съществуват редица причини, поради които жената може да не кърми, а много да е искала това. Такъв въпрос би я наранил и провокирал да излъже, за да не бъде погрешно съдена.

2. Да правите коментари относно "правилното" възпитание и отглеждане на децата.

Има един лаф - "Всички знаят как се възпитават деца, с изключение на тези, които ги имат." Разбирам човешката слабост да се изказваме по всякакви теми, а колкото по-малко знае човек, толкова новече "разбира" от всичко. Сещате се. Затова съм склонна да проявявам търпимост в някаква степен и все пак едва ли съществува майка, на която да й харесва да я преценяват според това как си възпитава детето, и още повече да й казват как да го прави! Чувала съм коментари от сорта на: "До абитуриентския си бал ли ще ти виси на гърдата?!"; "Против си шамаросването, после затова са лигави децата!"; "Ако изобщо не му повишаваш тон, детето няма да те слуша и да има респект от теб."; "Детето ви яде пясък пред очите ви и вие си приказвате най-спокойно по телефона!!!"; "Солта е вредна, не му слагай сол в супата!"; "И не мога да разбера като ги затъркалят до 5-годишни в бебешка количка."; "Дъщеря й е на 2г., а още е с памперс!!!" и др. подобни. Бих могла да издам книга на тема "Как трябва да си гледаме и възпитиваме децата според мнението на разни хора". Около 300 страници ще напълни, сигурна съм!

И все пак старайте се да се въздържате от подобни коментари не само към конкретна майка или конкретно дете, ами и като цяло - не генерализирайте какво според вас е лошо или добро, особено ако вие самите още нямате деца. Вярно е, че повечето хора си имат някакви общи принципи кое ще е най-добро за детето им, пораждащи се от собствените им ценности и възгледи. Но имайте наум, че децата не са топка моделин, възпитаването изисква и ние да се адаптираме към техните желания и възприятие, не само те към нашите. Ако тръгнете с твърде погрешна представа и големи очаквания, твърде вероятно е да разберете що е то ирония на съдбата.  Какво имам предвид ли? Ами, например - когато бях бременна със сина ми в трети триместър си представях как от рано ще го приучвам към гърне и до 1г. и 2-3мес. да махнем пелените. Колко наивно, нали? Е, синът ми вече е на 1г. и 6м. и още дори не сме започнали сериозни опити за отказване от пелените, защото след един такъв опит детето остана силно травмиран.  Заплаква само при вида на гърне. Сега съжалявам за глупостта си да мисля толкова ограничено по темата, вместо да бях наблюдавала по-внимателно, че по нито един признак детето ми не беше готово да откаже памперса. 

Друг пример - винаги съм била против децата да спят в леглото при родителите си. Дори съм се заклевала, че моето дете на това няма да го свиквам! Охахахаха, разкажете ми още някой виц, моля!

Синът ми имаше тежък период покрай поникването на първите зъбчета и в последствие изкара цели 5 месеца спане в нашето легло всяка божа нощ. Плюс един котарак! 🐈 Поне разбрах, че двойните легла стават и за четирима. 😀

Сега, когато някой ми дойде с "доброжелателен" коментар как, видиш ли, е правилно АЗ да си гледам МОЕТО дете, просто му разказвам подобна случка. Ей, така, да си има материал за разсъждение...

3. Да сравнявате нечие дете с вашето.

Напълно естествено е всяка майка да смята своето дете за НАЙ. Спомняте ли си "Нашето гардже си е най-хубаво"?. 

Дръжте се! Никоя жена няма да ви оспори, че за вас вашето дете си е най-невероятното. Обаче се получава малко нелепо, когато вие сама се впуснете в имагинертно съзтезание за доказване, че вашето отроче е първенец пред всяко друго. За какво говоря ли? Примерно детето ви е на 1г. и 3м. и все още не ходи, но приказливата ви съседка не пропуска да отбележи "Оо, Тео от малък е като моторетка. Проходи още на 11-месеца!". Или вашето дете захвърля сърдито шапката, която току-що сте му поставили на главата, и зад гърба ви се чува "А моят Иван още от много мъничко бебе знае, че на слънце трябва да се седи с шапка!". 

Другата тоналност на сравнението също не е приятна - там където целта е не да ни надхвалят, а да ни покажат, че тяхното страдание като майка Тереза е по-голямо от нашето:

"Ти на това ли му викаш температура!? Моят хубавец ми вдигаше по 40 градуса, питаш ли ме какво сме го правили." или "Миличка, това не е тръшкане, моята принцеса като се тръшне и целия квартал събира, в земята съм потъвала от срам." Но титулярът в класацията ми е: "Много му се притесняваш на това дете. Радвай се, че ти е здрав. Моята много кекава беше, само кашляше, обриваше се, 100 вида алергии." Ама, моля ви се, току-що казахте на майка да не се притеснява за детето си! Хайде малко по-тактично да я караме, а? 

Сравняването, дори когато е с цел да утеши или даде някаква насока на майката, е неуместно. Всяко дете има свой индивидуален темп на развитие и свой собствен темперамент, сравняването може да обърка, да разтревожи или разстрои родителите, споделили притеснението си.

Да обобщим: Не питайте твърде лични неща. Връзката между майка и новороденото й е толкова съкровена, колкото и връзката между двама влюбени, макар и по различен начин. Не може и не трябва всичко да знаете. Не съдете начинът, по който другите възпитават и отглеждат децата си. Дори и вие да сте минали по пътя на родителството, не сте и никога няма да бъдете на тяхно място, не знаете какви са им разбиранията и мотивите. Не сравнявайте. Всяко дете е съкровище не само за родителите си, но и за цялото общество, защото представлява неговото бъдеще. А всеки скъпоценен камък блести със собствена красота, специален е, защото е уникален. Децата не трябва да се сравняват, а да бъдат мотивирани да се допълват едно друго.

Последното важи и за възрастните! 😉