Жена ви има нужда от социален живот, а не от "Стегни се! Не виждаш ли каква щастливка си!?"

Да, щастливка съм! Детето ми е най-голямата благословия и никога дори не съм си помисляла, че ме прави нещастна по някакъв начин, напротив - чудя се какъв е бил животът ми преди него. Но пребиваването в света на битовизма не ме прави щастлива. Тази история е за всички майки, на които не им харесва да си седят вкъщи и силно се нуждаят от ново начало:

 След година и половина майчинство отново се завръщам с пълна сила към нормалния живот. 

 Започнах да уча ново висше, да се запознавам с нови хора и отново да обикалям по интервюта за работа. Всъщност майчинството ми все още не е изтекло, но реших, че самоизолацията от света в името на детето ми вреди сериозно, както и на него, защото никое дете няма нужда от потисната майка без никакви мечти и стремежи извън майчинкия й дълг. Така осъзнах нуждата час по-скоро да се взема в ръце. Реших, че е време да елиминирам всичко, което ми носи тъга - социалната изолация и нещастната ми, макар и хубава работа, която принуждаваше една динамична персона като мен да седи пред един скучен екран по осем часа на ден. Реших, че да отлагам, докато детето се класира за ясла, или докато поотрасне малко, или докато мъжът ми и хората около мен започнат да проявяват разбиране, са само оправдания. Защото потиснатият човек свиква с инерцията и макар да я мрази, трудно намира мотивация да я пребори. Не исках да стигам до там.

Не ме разбирайте погрешно! Не мразя нито майчинството, нито съдбата си на майка и домакиня, нито семейния живот. Мразя стигматизацията. Това да се втълпява на жените, че когато имаш дете твоите нужди и мечти отиват на задна позиция. Така ли е наистина? Е, аз никога няма да го повярвам. Кое дете ще е щастливо, ако майка му е нещастна? Не сме бактерии и не се раждаме само с едничката цел да се размножим. Доста по-висша форма на живот сме. Дете се отглежда временно, после пораства и хуква да гони свои си цели. А ние? Майката е родител, а не прислужник. Да посвещава цялото си време изцяло на детето дори е деградивно за него - как ще се учи на самостоятелност, ако знае, че майка му няма други ангажименти, освен него? Кой не иска да остави някаква следа в живота си извън децата и семейството? А нима не са тъкмо децата ни онези, които най-много ще я оценят и ще се гордеят с нея?

Майчинството ме научи на много. Може би повече ми дава, отколкото ми взима, въпреки цялото мрънкане, което му хвърлям. Именно то ми показа колко ми харесва да общувам с деца и да прекарвам време по детските площадки, защото детския смях около мен изтриваше всичката тъга, напрежение и умора, така се роди новата ми мечта да стана детска учителка, по чийто път вече вървя със ситни, но горди крачки.

И въпреки това, гледайки назад към наскоро отлетелите месеци, осъзнавам в каква скотска изолация съм била принудена да живея. Принудена от вменяването на една фалшива норма, която не е мерило за всички, понеже най-малкото сме различни. Аз и детето по цял ден, приятели - уж имам, но чувствах, че всъщност нямам (защото приятелите ги имаш, когато можеш да ги видиш, а не когато си им прекалено скучен и сте на различна вълна, затова никога нямат време за теб). Не успях да се сближа достатъчно с други майки, за да извеждаме децата си заедно. Имах някакви контакти, но хаотични и незадоволяващи потребността ми от социализация. Чувствах това като чиста принуда, защото вина нямах, приятелство насила не става, но от друга страна нямах и време - детето все пак е на първо място. Нещо повтаряно стотици пъти в крайна сметка става истина. Ако се допитам до мъжа ми - той казваше, че сама съм си виновна. Всъщност така и се научих да мълча, да преглъщам и да стъпквам сама себе си, повтаряйки си "Да не си тийнейджърка, че си ревнала за компания?!". Истината е, че не ми трябваше и компания, имам си достатъчно хора, които да обичам и да ме обичат. Трябваше ми динамика, трябваше ми предизвикателство. Какво е за едно момиче на 25 да си стои вкъщи с още непроходило дете и купища дрехи за пране и чинии за миене? Що за разнообразие е обикалянето на парка по 2 часа сутрин и по 2 часа вечер? И баба ми води по-разнообразен живот. 

И не, не ми е виновна възрастта. И това съм го чувала: "Защо си бързала да раждаш?". Не съм бързала и ако животът ми започне отначало, пак ще поискам сина ми по същото време. Той не е проблем, нито майчинството, нито бременността, нито раждането, нито разхвърляната къща и безкрайната домакинска работа. Нищо от това не ми пречи, ако имам още нещо, в което да влагам усилия и да съм значима. Ако имам достатъчно пари, бих имала още пет деца и те никога няма да ми бъдат виновни. 

Виновни са всички, които упрекват майката, която се оплаква и иска нещо повече, като й лепят етикета "неблагодарница". Виновни са всички, които не желаят дори да се опитат да разберат съпругите си, и с това ги карат да се чувстват сами и неподкрепени. Виновен е всеки, който още не е излязъл от средновековието и отказва да разбере, че майката е майка, да, но и жена, и човек, и има право да желае да се обогатява и да надгражда. 

Когато седях на терасата уморена в късните вечери и се взирах в една точка, питайки се кога всичко това ще свърши, аз не мразех детето си, не мразех майчинството, мразех себе си. Неспособността ми да се изправя срещу собственото си безсилие и апатия. Може би се нуждаех от съпруг, който да ме успокои, че просто съм на пауза за кратко време, но всичко това ще отмине и отново ще бъда значима с нещо повече от това да чета приказки и сменям памперси. Сега със сигурност знам, че ще имам второ дете някога, по един или друг начин, но също така знам, че никога няма да мина през майчинството по същия път. Няма да поставям себе си на заден план, няма да се отказвам от работата и мечтите си, няма да се затварям вкъщи. Каквото и да ми струва, ще работя, докато кърмя. Ако трябва, ще ходя с бебе на ръце на работа и на училище! Но никога повече няма да си кажа "Стегни се! Нямаш нужда от това, ти си имаш всичко.". Ще уча и ще се развивам. 

Само който още няма деца си мисли, че майките нямат време за нищо. Времето е като пластилин - ти го моделираш. Една от хубавите страни на майчинството е, че те научава как да си организираш времето, да разбираш неговата стойност. И спираш да го пилееш. Ето - от тук-нататък винаги ще я използвам! Вече започнах и не мисля да спирам...

Това искам да кажа на още стотици, може би хиляди майки като мен, на които не им харесва просто да си стоят вкъщи и да обикалят градинките на по клюка - живейте! Ценете себе си и не се изолирайте с парцала вкъщи! Не търсете решение отвън, защото няма да дойде. Хората са склонни да изопачават чувствата ви, а от това само ще ви заболи повече.