Как се променя живота вкъщи с бебе

Сутрин не ставаш с мисълта да си направиш кафе и да закусиш, ставаш и се отправяш да приготвиш закуска на малкия човек. Едва след като закуси вече знаеш, че можеш да закусиш и ти.

Кафето се пие по около 6-7 часа и се претопля по 43545 пъти.

Непрекъснато подреждаш, но никога не е подредено.

Непрекъснато чистиш, но никога не е чисто. Питаш се дали прахосмукачката и парочистачката вече са твои придатъци. Така или иначе изглежда постоянно си с тях.

Отдавна си се отказала да виждаш чисти прозорци, дори огледолото ти е украсено с отпечатъците на малки ръчички.

Кошът за пране винаги е препълнен с мръсни дрехи, независимо, че пускаш по 3 перални на ден.

Вледеняваш се от ужас, когато установиш, че малък предмет липсва от мястото си. Панически отваряш устата на детето първо да провериш дали не е там. 

Оо, не! Детето падна от спалнята. През ума ти минават около 15 ужасяващи сценария и 3 епизода на Д-р Хаус, на телефона ти вече си подготвила 112 и номера на педиатъра да са ти под ръка. А малкият просто се смее и те гледа недоумяващо.

Преди да имаш деца, често си си представяла, че приспиваш успешно детето, след което имаш малко време за себе си. В действителност по-вероятдо е детето да те приспи теб, след което да има цял куп бели за правене във времето му за себе си. 😎

Разбираш, че по-лошо от това да ти се забие пирон в крака е да си изкълчиш глезена в пластмасово камионче и да се пребиеш, подхлъзвайки се на бебешки пъзел.

Най-накрая спираш да си фен на плюшените играчки и ти се иска просто да ги хвърляш през прозореца с кеф... Особено пеещия заек, който ти се налага да слушаш от сутрин до вечер.

Често с бебето ти сте на различни мнения. Най-вече по време на обяд. Ти смяташ, че си мама, която храни детето си, то смята, че си платно за рисуване в час по изящно изкуство.

Разбираш, че в саксиите може би има заровено златно съкровище. Детето ти полага неуморен и упорит труд да ги разрови добре. Дали е случайно? 🧐

Правилото за банята: Ако мама не влезе в банята, мога да спя 3 часа, но ако влезе, незабавно трябва да се събудя. Но нека първо изчакам да се насапуниса и тогава да ревна! 🤫🤭

Заспиваш уморена, но щастлива. Никога повече няма да изпиташ празнота и да останеш в тишина. ❤

И не забравяй, наслаждавай се на първите няколко месеца, докато бебето е съвсем мъничко и се притеснявай по-малко. Тогава е в пъти по-лесно да се справиш, отколкото с растящото лазещо и прохождащо бебе. Но пък всеки период е прекрасен! 😊