Свръхопеката - враг номер едно в социалното развитие на малкото дете

 "Не мога да поверя детето си на някоя непозната да го гледа."

" Под 2 годинки е малък за ясла!"

"Няма да го пускам на градниа, ще си го гледам, няма по-хубаво за детето от това да е при майка си!"

Чували ли сте някой от тези изречения? Вероятно. В тях няма нищо лошо - разбира се, всеки родител определя кога е най-добре да пусне детето си на ясла/ детска градина или да се възползва от услугите на детегледачка, и дали въобще да го направи. Притеснително е, когато мотивите са страх и постоянно притеснение за нещо! Да, вярно е, че децата до 2-годишна възраст най-много се нуждаят от майка си и най-формираща за тяхното поведение е средата вкъщи, но въпреки това хората сме социални животни и като такива ние се раждаме с вродена потребност да сме социално свързани, а с напредване на възрастта и възпитанието - и социално значими, допринасящи за благото на обществото. Социалното развитие на човек започва още от мига на неговото раждане, когато за първи път докосва и усеща майка си, до към третия месец, когато започва да забелязва баща си и другите хора близо до него, и така нататък. Периодът между година и две се води за ключов по отношение на социалното възпитание. Това е и времето, в което детето трябва да свикне, че ще има моменти, в които ще се отделя от своите родители. Но именно в този период много майки правят стратегическата грешка да преобгрижват и да пазят твърде много децата си, което неминуемо ще доведе до последици в социалното възпитание и отклонения в поведението.

Ето какво можем да направим в периода между първата и втората годинка на детето, за да не се случи това:

1. Не стойте постоянно до детето си, когато си играе на детската площадка. 

Когато децата са толкова малки не бива да остават без надзор, но от вас се изисква просто да спазвате по-голяма дистанция, тъй че да не навлизате в пространството за игра на детето и да не се оказвате фактор при общуването му с други деца. Когато вие сте наоколо гругите деца се обръщат към вас, а не към детето ви - т.е. вие му отнемате възможността да се социализира.

2. Не се намесвайте, когато между вашето и друго дете възникне конфликт за играчка.

Повечето родители в тази ситуация веднага се спускат и увещават детето си да остави чуждата играчка, или да даде своята. Всъщност това е лош подход и не брани благото на детето ви, а най-често вашето его - мисълта да не се изложите. Оставете децата да намерят език за консенсус помежду си. Ще се учудите, че дори когато още не могат да говорят, децата умеят да общуват и да се разбират. 

3. Старайте се на детето да му е скучно с вас.

Повечето родители всячески се стараят да бъдат ходещ детски клуб. Всяка разходка започва с торба, пълна с играчки, книжки, топка за игра, тебешири, кутия за сапунени балончета, балансиращо колело, тротинетка... Наистина е учудващо къде един човек побира всичко това!Вие не сте връстник на детето си, нито пък сте му другарче. Най-доброто, което можете да направите за него, е да го оставите да му доскучае с вас, за да потърси с кого да играе. 

4. Насърчавайте самостоятелност у децата си, макар и това да означава много мръсни дрехи и изцапан под, и започнете да се отделяте от тях понякога.

Ако поради някаква причина детето ви все още не посещава ясла, то при всички случаи ще изостава в някои отношения спрямо връстниците си, които посещават: децата в яслата се учат едно от друго как да се хранят, как да се мият, как да ходят до тоалетна, но най-вече свикват и в среда извън семейната. Частично бихте могли да компенсирате това като оставяте детето си да е по-самостоятелно (да опитва да се храни само, да ходи на гърне, да си мие ръцете, стъпило на стол или стълбичка) и като го понякога го оставяте на грижите на ваш близък или професионална детегледачка.

Какво се случва, когато не спазваме тези неща и непрекъснато се тревожим да не се случи нещо на децата ни?

1. Стоите постоянно до детето си, когато сте навън, и не му позволявате свободен избор в действията му. 

Малкото дете губи вроденото си любопитсво към изследване на света и го замества с нарастващ страх от заобикалящия го свят. То спира да е любопитно към другите хора и деца и с времето става затворено. Такова дете лесно се забелязва на детската площадка - то обикновено е много кротко и почти винаги си играе само в близост до майка си.

2. Намесвате се, когато между вашето и друго дете възникне конфликт за играчка, или друг предмет.

На малкото дете му се отнема правото на защита на позицията и вместо това му се натрапва вашия избор. То губи способност да решава само, в него не се насърчава желанието да се кооперира с другите. Чувсва се унизено и потиснато, че трябва да сподели играчката си или да върне чуждата веднага, която му е толкова интересна. С течение на времето и повтаряне на ситуацията детето губи стимул да общува и способност да се научи да дели и да "преговаря".

3. Постоянно се притеснявате, че на детето му е скучно и се стараете да го забавлявате.

Толкова много игри и занимания сте организирали за детето си днес, че то няма време за друг, освен вас. По този начин не само вие се лишавате от нормален пълноценен за вас живот и се преуморявате, ами и правите мечешка услуга на детето си. Малкото дете бързо свиква, че мама е ходеща забавачница и не търси начин да се занимава само. Дори с времето започва да буйства и да отказва да си играе само. Това притъпява креативността на малкото дете, учи го, че винаги наоколо ще е забавно и го лишава от естественото търсене на внимание чрез общуване с околните.

4. Правите всичко вместо детето и почти никога не се отделяте от него.

Детето ви е над годинка и половина, но все още твърдите, че не умее да се храни само? Ще се изненадате, че според средните норми за развитие, децата още на годинка се опитват да се хранят сами с лъжица, а повечето на 1г. и 6м. вече трябва да могат да го правят. Миете ръцете на детето си, докато го държите? Оправдавате се, че така е по-бързо и лесно за вас, а то така или иначе не може да се измие абсолютно само без никаква помощ. Убедени сте, че тези неща нямат голямо значение - нали все някога ще се научи да ги прави. Всъщност имат огромно значение. Насърчаването на самостоятелност е в основата на изграждане на характера на детето и именно ранното насърчаване е това, което оказва влияние върху формирането на волята на човека през целия му съзнателен живот. 

 Според психолозите на всяка човешка възраст отговарят дейности (умствени и физически), които човек трябва да умее да извършва сам, без чужда помощ и намеса. Когато при някого се регистрира забавяне в някои от тях - казваме, че е инфантилен. В днешно време погрешно се свързват някои признаци на инфантилността с младежко безразсъдство и безгрижие.  Децата са единствените хора, които следват правилната линия на развитие - вечно  бързат да пораснат! Така трябва да бъде при всички хора - да имат естествен стремеж към себеусъвършенстване. При децата този стремеж се изразява в желанието им да стават все по-самостоятелни и независими - на техния език казано "да пораснат". Родителски дълг е непрекъснато през цялото детство на детето да насърчават неговата самостоятелност, а не да я потискат. Още едва навършило 2-3 месеца бебето се стреми да се преобръща само. Вие го стимулирате като слагате различни играчки пред него, които то да се опита да достигне. Можете да правите абсолютно същото и с вече порасналото едногодишно бебе, когато го слагате да яде - оставете лъжица на масичката до него и му позволете да се опитва само. Отдръпвайте се винаги, когато детето ви се опитва нещо да направи само. Целта не е то да успее да го свърши добре, а да се зареди с ентусиазъм и желание да опитва отново и отново. 

Хаосът вкъщи, разхвърляното и изцапаното се оправят за 15 минути, но последствията върху психиката и характера на детето може да останат за цял живот!