Емпатия, непринуденост, щастие - на какво ни учат децата?

  

На въпрос „С какво се гордеете най-много?“, на който отговорих „С детето ми!“ една жена ми беше коментирала: „Не разбирам защо някои хора се гордеят толкова с това, че имат деца. Явно няма с какво друго да се гордеят.“.
 Всъщност, да, засегнах се. Но не от това дали имам с какво друго да се гордея. И да, имам, но въпреки това се засегнах. От това, че хората не разбират на какво те учат децата. Не разбират, че почти всички други поводи за гордост са толкова преходни, че приличат на къщички от карти. Но децата – не. Те променят светогледа, променят мисленето, променят човека. Ей, затова се гордея най-вече с детето си, или по-скоро с това, че го има.
Ето няколко неща, на които човек се учи едва след като се сдобие с наследник:

1. Истинска емпатия.
Може би си мислите, че вие умеете да съчувствате, че емпатията ви е вродена и куп други добродетели. Да, ще останете покъртително смутени от фотография на умиращо от глад дете, от зов за помощ, идващ от поредната кампания за набиране на средства на тежко болно дете, от филм за живота на сирачето, но никога, никога няма да можете да усетите истинската болка от страданието на едно дете, преди самите вие да имате такова. Когато сте родител вие си представяте детето ви на мястото на тези деца, а това предизвиква у вас смазваща, нечовешка болка. Но не само в популярните случаи, не само когато видите някаква крайна мъка и несправедливост в живота на някое малко и невинно човешко същество. Винаги. Ще ви боли, когато видите дете да си ожули колената, когато чуждо дете падне от колелото си и се удари лошо, когато станете свидетел как майка зашлевява детето си, крещи му и проявява насилие, когато видите дете със стари, скъсани и неугледни дрехи, когато дете се разплаче пред вас, че иска същата играчка като на сина ви, но не му я купуват и със свито ръце му я подарите тайно, само и само да си върнете светлината чрез неговата усмивка. В това да си майка, да си родител, има известна степен мазохизъм, може би... Докато хората се опитват да подминават лошите новини и да забравят лошите сцени, за да продължат спокойния си сладникав живот, майката не може да забрави видяното и дълго се терзае. В терзанието обаче се крие нещо красиво – емпатията. Истинската емпатия. Тази, която те кара да се чувстваш лошо, ако си бързал да подминеш и не си се опитал да помогнеш и настоява да се поправиш.

2. Животът не е корица.
Докато много полагат огромни усилия, за да изглежда животът им щастлив, други се стараят наистина да го направят щастлив. Но на това ни учат важните неща в него, и колкото и банално да звучи, децата са едно от тях. Животът на родител ни дава ценни уроци, като започнем от това, че работата никога няма да се свърши, но децата ще пораснат, и стигнем до онова, че най-успешен е онзи, който няма търпение да се прибере вкъщи. Децата разрушават етикетите, премахват опаковките, помагат на естествеността да излезе на повърхността. Правят го, когато се тръшнат в средата на магазина, а вие толкова сте се старали винаги да изглеждате възпитани и да не внасяте смут. Правят го, когато залеят бялата ви блуза с ягодов шейк, или ви изпръскат с кал по време на игра. Да, сега няма да сте винаги спретнатата и добре изглеждаща, но това ли е най-важното наистина? Правят го, когато ви казват, че сте най-красивата майка, докато седите облечена в пижама с рошава коса и с тъмни кръгове под очите, и ви се изсмеят искрено на глупавото червено-оранжево червило, въпреки че отделихте два часа да се приготвите и нагласите. Правят го, когато направите приятелски комплимент на антипатичната ви съседка, а детето ви се „изцепи“ пред нея „Ама, мамо, нали не харесваш тази леличка?“. Вие ще им се ядосате, ще им се скарате, дори е възможно да ги накажете, но истината е, че те ни помагат да спрем да бъдем лицемери, да спрем да спазваме глупави норми и да не забравяме, че е ужасно да се съди по-корицата и необходимо да се надниква по-честичко под нея.

3. Радостта е безплатна.
Спомняте ли си колко пари харчежте седмично, за да си докарате удоволствие и радост по-различни и „забавни“ начини: боулинг с приятели, дискотека, алкохол, екстремни преживявания, кино. Всичко това е прекрасно и не бива да спирате с развлеченията, те не са проблем, проблем е, когато са ни нужни, за да изпитаме радост. Децата ни дават както много тревоги, така и много радост – даже бих казала двойно повече радост! При това тяхната радост е заразна и безплатна. Да си играете заедно, да се смеете на измишльотини и детски лиготии, да се засмееш на първите думи, на детските бисери в съчинението за училище, на това как те е описало детето на учителката в детската градина. Да се смееш на това как се омазало с гримовете ти, че си е облякло гащите върху панталоните и обуло обувките на обратно. Да се смеете, когато играете, когато го учите да кара колело. Когато си миете зъбите заедно. Или просто – ей така – да се усмихвате, когато ги виждате щастливи!