Чести грешки при възпитанието от 0 до 3

 В днешно време все по-често се твърди по отношение на възпитанието, че не са важни толкова първите седем години, колкото първите три. Колко от нас обаче са се замисляли, че общуването с детето през първите три години от живота му - тази толкова крехка и неосъзната възраст, може да се окаже основополагащо за развитието на личността му?
Истината е, че възпитанието е субективно понятие. В науката то се разглежда като "променлива", която зависи от нравствените, интелектуалните и културните убеждения на човек.
Независимо обаче в коя точка на света ще възпитаваме децата си, и независимо личните ни убеждения, съществува една универсална и много проста истина за семейното възпитание:
То е много деликатен процес. Прекомерното вмешателство във възпитанието е също толкова пагубно, както и пълното нехайство.

Кои са най-често допусканите грешки при ранното възпитание?

1. Създаването на строг режим при бебето и малкото дете.
Децата неминуемо се нуждаят от граници и правила, за да се чувстват сигурни и за да се развиват правилно, но прекалено строгите правила не им позволяват да създадат собствен естествен ритъм и режим. Това прави децата раздразнителни и рискувате да имате дисциплинирано по отношение на режим, но нервно и нетърпеливо дете. 
Съвет: Опитайте се да се адаптирате към биологичния часовник на детето, вместо да го адаптирате към вашия режим. Ще видите, че така ще се чувствате по-спокойни и вие и малкото дете, и ще спестите много време и излишни нерви и усилия.

2. Не изисквате от децата.
Много често родителите на малки деца казват "То е малко, нищо не разбира.". Това съвсем не е така. Детето между 18 мес. и 3г. разбира много повече, отколкото можем да предположим. Периодът до 3-годишна възраст е ключов за създаване на навици. Например може да включвате малкото дете в дейности като простиране, събиране, подреждане. То няма да се справя като възрастен или по-голямо дете, но важното е да се научи да участва. 

3. Не използвате естествените последици при възпитанието.
Когато детето играе на масата и без да иска бутне чашата си на пода, не е добре да се втурнете да почистите, без да кажете нищо. Но не е добре и да се развикате или да тръгнете да го наказвате. Малкото дете се обърква от нелогичните последици, не може хубаво да ги осъзнае и единственият отпечатък, който му остава от тях са унижението и страха. Но не и чувство за отговорност. Логичното действие в случая е да накарате малкото си дете да почисти бъркотията, която е направило. То няма да почисти наистина добре, но поне ще започне да се учи, че всяко лошо действие е последвано от задължението да се поправят щетите. С времето, когато детето пораства и този метод се прилага често и последователно, то ще започне да разбира, че е отговорно за своите действия.

4. Не отделяте време за занимания с детето.
Натовареният живот, работата и домашните ангажименти могат да са много изтощителни и това често се превръща в оправдание за някои родители да не отделят време за съвместни занимания с децата си.
По този повод винаги се сещам, че въпреки непрекъснатите ангажименти с много натоварената работа на майка ми, тя всяка вечер намираше време да ни чете книжки и никога не се изморяваше да отговаря на безбройните ни детски въпроси, както и да ни показва интересни неща от заобикалящия ни свят като ни учи на тяхното значение.
Искам да кажа, че работата няма да се свърши никога, но децата са малки само веднъж и общуването с тях е ключово за правилното им развитие като личностни. Тъжно е, че има семейства, в които никога не е отворена детска книжка. Тъжно е родителите да забиват нос в телефоните, докато вечерят, вместо да използват това време за семейно общуване, от което децата черпят много ползи. Бих си позволила да дам малък съвет, който при нас работи много добре за сега: Телефоните са забранени на масата (малко семейно правило). Детето знае, че те са мръсни и не им е мястото там и ако случайно сме забравили някой между наредените на масата чинии, го взима и го премества. 

5. Отделяте прекалено много време за занимания с детето.
В тези последни две точки разглеждаме класически пример за това, че възпитанието е ходене по тънък лед. Прекомерното внимание и вмешателство в личното пространство на детето пък са другата страна на монетата и също представляват проблем.
Те влияят пряко на развитието на самостоятелност, креативност и самодисциплина. Подобно на свръхопеката, отделянето на цялото ви време само за детето може да се окаже пагубно за развитието му като самостоятелна и самоосъзната личност един ден. Това е така, защото детето свиква с непрекъснатото присъствие на родителя около него, да има кой постоянно да го занимава и да му разнообразява ежедневието. Последното убива креативността на децата, която в ранна детска възраст се ражда предимно от скуката и търсенето на игри за нейното елиминиране. Другият проблем е, че детето става зависимо от присъствието на възрастен, за да му е интересно и за да се чувства сигурно, което го прави малко или мното антисоциално в среда от връстници. 
Прекалените целенасочени занимания с детето, без почивка между тях, пък биха могли да доведат до психическа преумора и то да стане по-раздразнително.
Затова не превръщайте децата си в смисъл на своя живот и не се отказвайте от работа, кариера и хоби, заради тях. Да им посветите цялото с внимание би им направило мечешка услуга, а вас би ви лишило от пълноценен живот. В такава ситуация всички са губещи.

Надявам се този материал да ви е бил полезен! :) 


Коментари

Популярни публикации