Прилики и разлики между двете ми бременности

  За любопитните, дойде време да споделя нещо и от личния си опит. 😊

От скоро съм горда мама за втори път и за първи път на дъщеричка! Моето малко момиче се появи на бял свят на 6 януари, 18 дни преди термин, и с това и втората ми бременност завърши успешно. В днешната статия бих искала да споделя с вас приликите и разликите между двете ми бременности. 

 Казват, че всяка бременност е уникална и протича по различен начин, дори когато сравняваме бременностите на една и съща жена. Вече от личен опит мога да потвърдя с две ръце, че това е абсолютно така. Първата и втората ми бременност просто нямат почти нищо общо, ражданията също протекоха по коренно различен начин. 

 Ще започна с приликите, тъй като почти няма такива и след това ще споделя и основните разлики. Надявам се да ви бъде интересно: 😉

1. Разположение на плацентата

Единствената прилика между двете ми бременности е, че и двата пъти плацентата беше закрепена по предната стена на матката - т.нар. предна плацента. Може би да има някаква медицинска закономерност, за която не съм питала, но според мен това  най-вече чиста случайност.

 От тук насетне не мога да изтъкна други прилики, затова започвам направо с разликите:

2. Сутрешното гадене

 С първата ми бременност въобще не изпитвах неразположения от този спектър. Мога да кажа, че в първите 3 месеца се чувствах абсолютно добре и нямах нито един дискомфорт, който да възпрепядства ежедневните ми задължения и нормалния ми начин на живот. Единственото, поради което мразех първия триместър тогава, бяха страховете, които изпитвах от повторна загуба на бебето, каквато ми се беше случила няколко месеца преди това в 10 гестационна седмица.

 С втората бременност имах ужасно, направо умопомрачаващо, гадене, което по никакъв начин не мога да нарека сутрешно, защото продължаваше през целия ден и дори през нощта - общо взето винаги, когато съм будна. В третия месец започнаха и летните горещини, които допълнително отежняваха положението с непоносимостта към храна и миризми. Чувствах се като парцал, а в комбинация с това трябваше и да се грижа за по-голямото дете. Нямах търпение да вляза в четвъртия месец, за да отмине това чудо, нали така казват, че ставало в 99% от случаите. Е, няма как точно аз да не съм изключение от правилото и прословутото "сутрешно" гадене при мен продължи чак до самия край на 4-тия месец. 

След това просто отидох на море и ми мина! 😀

3. Бебетата

Не може да не споменем най-важната част от бременността, а именно - бебетата! 

Дори те не си приличаха по вътреутробен темперамент. 

Синът ми, макар и много кротко дете сега, беше буйно бебе в корема на мама. Усетих чак някъде между 22 и 24 гестационна седмица, заради предната плацента, обаче от тогава не съм спирала да го усещам. Пируети, челни стойки, ритане, въртене бяха само малка част от неговата пълна програма. И хълцане, хълцане, хълцане. Хълцане, което понякога продължаваше с часове и съм сигурна, че няма да забравя. Просто коремът ти "ходи" нагоре-надолу, когато бебето хълца. Особено към края.

 Малката принцеса усетих доста по-рано - все пак като за втора бременност това е норма, някъде към 17 гестационна седмица. Точно малко след като ми отмнина периода с гаденето и повръщането. Беше невероятно усещане и бяхме точно на морето, когато я усетих за пръв път. Като една малка рибка, която плува в корема ми. Това беше истинско влюбване и "пеперудите" в корема бяха истински! 💓

За разлика от брат си, бебка беше доста мързеливо бебе и това не веднъж ме е вкарвало в разни филми и е ставало причина за панически мисли - "Боже! Бебето не мърда!". Веднъж дори отидох на преглед по спешност в 7-мия месец, защото не я бях усещала от цели 3 дни. Оказа се, че просто нося Спящата красавица и няма повод за притеснения. Лекарката всеки път ми напомняше, че е нормално да не усещам всички движения на бебето, заради предната плацента, а аз така и не намерих начин да й обясня, че и при брат й плацентата беше предна, ама него нямаше начин да не усетя. 

В края на бременността, когато къщичката й съвсем отесня, започнах да усещам почти всяко нейно помръдване и просто бях на седмото небе от щастие, че най-после няма да ми се налага да гадая дали всичко е наред.

4. Други неразположения

 Както вече споменах, с първата бременност почти не изпитвах такива и мога гордо да заявя, че разбрах що е то да си бременна едва накрая на бременността, когато коремът ми порасна и започна да ми тежи. Но дори тогава не беше кой знае колко драматично, след като ходех по 7-8 км на ден всеки ден в деветия месец. 

 Втората бременност обаче реши да ме качи на влакчето на силните усещания и с нея си наваксах с всичко, за което преди това само бях чувала. Болки в кръстта, ранни контракции, главоболие, грип, хронично безсъние са само част от букета "хубави" преживявания. А за да стане още по-пищно ще добавим ранното протичане на гърдите, заради което още от 26 гестационна седмица (или края на 6-ти месец) опостушавам кутии с подплънки за кърмачки - тия кръглите работи, които приличат на превръзки за гърди и спасяват кърмещите майки от мокри петна по дрехите). 

 Накратко - през 90% от бременността ми се чувствах сякаш не ставам за нищо. И въпреки всички неразположения пак се натисках да живея като нормалните хора и да джиткам напред-назад, макар и с риск да припадна някъде, дълго време тичах след голямото дете и исках да докажа на себе си, че не съм лигла!

5. Проблеми с бременността

 С първата бременност, както вече неколкократно се похвалих, всичко беше цветя и рози.

 С втората обаче нещата се объркаха и в 33 гестационна седмица влязох за задържане в болница, след като една вечер бебка тръгна да се ражда преждевременно. Слава богу пристигнахме тъкмо навреме в болницата и успяха да ме сложат на системи с магнезий (Кормагнезин) срещу контракциите, и кортикостероиди за белите дробове на бебето, ако въпреки всички положени усилия се роди недоносено. За щастие терапията подейства успешно и след седмица си бяхме отново у дома, но със стрикното предписание да лежа и да пия магнезий, докато вляза в 36 гестациоона седмица. Слава богу, касаеше се за период от 3 седмици, който мина бързо и лесно издържах. Успяхме да задържим бебка за точно един месец - на 5 декември постъпих за задържане, на 6 януари тя се роди - в 37г.с.+ 3 дни напълно доносена и здравичка, само 18 дни преди термин. 😊 

6. Раждането

Раждането на Томас. 
От раждането на Валентина нямам първи снимки и дори не успях да я гушна непосредствено след като се появи на бял свят, тъй като трябваше да аспирират течността от белите й дробове, за да проплаче.

И двете бременности завършиха с нормално раждане, но тук разликите са най-драматични.

 Раждането на сина ми, макар и първо, протече леко и напълно естествено за общо около 10 часа, броено от първата контракция, и около 2 часа същенска част в родилна зала. 12 дни преди термин тръгна хубава спонтанна родилна дейност. Ефективни родови контракции, които бяха на равни интервали и се сгъстява като честота. Силна болка изпитвах само час преди пълното разкритие, но колкото и силна да беше, беше поносима. Напълно естествено, без обезболяване, анестезия и ускоряване чрез системи с окситоцин, на бял свят се появи синът ми точно за една нощ. Имам хубави спомени от първото раждане. Всичко мина леко, с хубави емоции, смешни моменти (родилките стават много нервни когато ги карат да напъват 😄), и таткото присъстваше, което е незаменима упора.

 За второто раждане бях чувала много - че е по-бързо, че е по-лесно и т.н. Влязох да раждам с усмивка до ушите. Отивах на втората най-вълнуваща среща в живота ми! За жалост очакванията ми не се оправдаха и имах доста болезнено и негативно в емоционален план раждане. Дали от дългия прием на високи дози магнезий, или от нещо друго, но за съжаление поснъпих в болницата с много лоша родилна дейност. Имах някакви контракции, имах изтичане на околоплодни води, бебе с глава на входа на таза, но до там. Нещата не прогресираха по естествен път, наложи се да ми включат система с окситоцин за ускоряване. Болка - огромна, ефект - минимален. Около час и 40 мин. бях в неадекватно от болезнените контракции състояние, имах чувството, че слещващата контракция няма да преживея, и така с всяка. Вкопчвах се във времето между контракциите и затварях очи през този къс промеждутък, за да събера сили за следващата адска контракция. Крещях. Молех да ми сложат упойка. Молех да му "срежат". Дори плаках от безсилие. Бях сигурна, че вече сме почти при пълното разкритие и бебето съвсем скоро ще се роди - нали именно преди пълно разкритие боли най-много. Дойде следящата ме лекарка, провери разкритието - едва 5 см. "Източиха" остатъка от околоплодните води и ми увеличиха системата окситоцин. Упойката щяла да усложни нещата, защото при лошо родилна дейност още повече забавяла раждането и било опасно за бебето. Това ми обясниха и ми отказаха епидуралната упойка. След този момент нататък просто се молех да е лош сън и да се събудя, но не беше. И съм сигурна, че ако реша да имам трето дете, никога повече не бих се осмелила да раждам без обезболяване. 

 През цялото време записваха тоновете на бебето и поради тази причина бях принудена да лежа, а болките от контракциите са най-ужасни и силни в легнало положение. Подвижността на родилката е естествен механизъм тялого да се обезболява и отделно от това гравитацията подпомага слизането на бебето. Няма нищо естествено и логично в това да раждаш легнала, но при определени обсноятелства се налага. 

След още 2 часа агония дойде моментът да се преместим в родилна зала. Там прекарах не повече от 30 минути. Всичко вървеше много добре в началото. Имах няколко ефективни напъна и остана само още един, за да се роди напълно бебето. И точно тогава от изтощение тялото ми ме предаде, чувствах го цялото изтръпнало, не усещах въобще дали напъвам как и къде. Само чувах виковете на израждащия ме екип - "Не в главата, напъвай в корема!", "Хайде, стегни се, това ли малко бебе не можеш да родиш!", "Ще го удушиш, давай!". Знаех, че нещо не е както трябва, но още не разбирах добре какво става, докато не осъзнах, че апаратът за записване на тоновете на бебето звучи различно. Тоновете му бяха започнали да падат. Лекарите и акушерката изпаднаха в паника. Опитвах се да напъвам така без да усещам нищо, но съответно нищо не правех. Внезапно започнаха да ме натискат с лакти по корема. Отричаният в редица държави метод на Кристелер в нашия случай се оказа спасителния пояс за моята малка дъщеричка! 

Миг след това чух само "Спри да напъваш, дишай!". От мен извадиха едно бебе, което не проплака. За момент щях да умра от ужас. Помислих си най-лошото. Сърцето ми спря да бие, докато не чух "Честито!". Тогава някак ми олекна и се разплаках - този път от щастие. 

Малката ми принцеса се беше нагълтала с околоплодна течност и се наложи да я аспирират, за да проплаче. Слава богу в дробчетата й беше попаднала съвсем малко амниотична течност и нямаше никакви последствия от трудното раждане. След няколко минутки ми я показаха, вече си плачеше порядъчно. Тогава осъзнах, че единствената болка, която носи толкова много щастие и смисъл, е раждането на нов живот!

 Не ми я дадоха. Отнесоха ми я. Тогава пак почувснвах тъга. Спомних си как гушнах сина ми още преди да му бъде прерязана пъпната връв и колко незабравим момент беше. Не ми казаха нито килограмите, нито ръста, нито дори часа на раждане на бебето. Бях ядосана. Оказа се, че е имала доста вода и в стомахчето и затова са побързали да я вземат, за да почистят и него.

 След това всичко лошо отмина. Бебка беше добре, аз също се възстанових изключително бързо, дори по-бързо от първото раждане. 

 Слез 3 дни ни изписаха и вече 2 седмици малката Валентина се гушка в мама, тати и бати у дома! ❤️