Отглеждане на бебе с мисъл за природата

 Все повече са хората загрижени за опазването на околната среда и това определено е добра статистика. Но когато стане дума за отглеждане на бебе, повечето от нас все още са скептично настроени, че ще се справят да живеят без да замърсяват прекомерно.
Когато си кажем "консумативи за бебе" в главата ни изкача картина на тонове изхвърлени мръсни памперси, които ще гният хиляди години по сметищата. Истина е, че при отглеждането на бебета и малки деца се изхвърля огромно количество пластмаса и в определени ситуации няма какво да направим, а вината е на производителите, които не са помислили за алтернативи. Но в тази статия определено не мисля да критикувам екологичните пропуски на производителите на бебешки стоки, а просто да споделя с вас как се опитвам да намаля фактора замърсяване в нашето ежедвевие с шестмесечния ми син.

1. Адаптирано мляко в картонени кутии, вместо в пластмасови такива

За жалост преустанових кърменето рано, поради липса на кърма, затова още откакто синът ми беше на 4 месеца се наложи да започна да го храня с формула. Хубаво е наистина, че днес некърмещите майки имат адекватна алтернатива, но това, което не е хубаво, че за една седмица се изхвърлят между 2 и 5 кутии от адаптирано мляко (в зависимост от грамажа на опаковката). Ако познатото сухо мляко идва в пластмасови кутии, това определено генерира огромно замърсяване. И дори да решите да запазите няколко за съхранение на други вещи в тях, то едва ли ще запазите всички, защото най-малко няма къде да ги държите.
Металните опаковки определено са по-добър вариант, но те пък често корозират, което ги прави негодни за рециклиране.
Оптимално най-разумният вариант е да се спрете на марка млечна формула, която предлага продукцията си в картонени опаковки. Основната кутия при тях е от картон, много често дори рециклиран, а самото сухо мляко е съхранено в алуминиеви торбички вътре в нея.  На практика всичко изброено тук е рециклируемо . Картонът може да бъде изхвърлен в контейнера за хартия, а алуминиевите торбички - в тези за метал. Те имат огромно предимство пред металните кръгли кутии, тъй като алуминият не гние.
Освен всичко, тези опаковки се съхраняват и изхвърлят най-лесно, заемайки минимално място в кошчетата за отпадъци, за разлика от останалите видове обемисти кутии, които очевадно не можете да сгънете.

2. Бебешки пюрета в стъклени бурканчета, вместо в алтернативни опаковки
Поне тук можем да се похвалим, че масово производителите предпочитат да пакетират готовите пюрета в стъклени бурканчета. Все пак понякога те са много дразнещи за нас, защото в един момент стават много, било то в дома ни, или в кошчето ни за боклук.. Всъщност всички оплаквания колко са дразнещи са само оправдание на родителите. Стъклените бурканчета са перфектната суровина за рециклиране, тъй като са съставени от стъкло без синтетични примеси (във връзка с по-лесната му стерилизация) и метална капачка.  За жалост капачките също корозират при продължително стоене на влага и това се явява един вид недостатък.

Разбира се, когато имаме достъп до биологично чисти продукти, най-добре е да приготвяме пюретата вкъщи. Така освен, че ще сме на 100% сигурни в съдържанието и вкуса, ще избегнем изхвърлянето на допълнително количество отпадъци.

3. Пелени за многократна употреба или висококачествени еднократни пелени

Памперсите... Това може би е една от темите, пораждаща най-много дискусии. Моето лично мнение е някъде по средата. Сега ще обясня какво имам предвид.
През по-голямата част от времето предпочитам да ползвам еднократни пелени, тъй като от опит съм убедена, че многократните задържат много повече влага и не могат да бъдат толкова дишащи, колкото са еднократните. Обаче точно тук слагам едно голямо НО - много зависи на каква възраст е бебето. 

Включих използването на многократни пелени тип памперс/гащички когато синът ми навърши 5 месеца. Позволявам си да намекна, че за бебетата, които все още не са захранени, многократните пелени не са съвсем добра идея. Причината е, че със захранването изпражненията на бебето се променят към по-твърда и не толкова лепкава консистенция, а броят на изхожданията за денонощие нормално се редуцира от няколко до едно, две. Също така урината на бебето става по-концентрирана, вече не е чак толкона водниста, което пък води со по-малък брой уринирания.
Все пак, ако ви е грижа за околната среда  можете да използвате поне в част от времето многократни пелени. Ще има значение дали изхвърляме по шест, или по три памперса на ден. Аз ги използвам сравнително малко - само в дните, в които прекарваме повече време вкъщи, но все пак смея да твърдя, че успявам да редуцирам дори наполовина броя на изхвърлените за седмицата пелени. В тази връзка бъдещите ми планове са фокусирани в по-ранното приучване към гърне. Така бихме могли да спестим на планетата още едни няколко тона изхвърлени памперси. Още повече, че вече се предлагат гърнета подходящи за всякакви възрасти. Ноо да не забравяме, че плановете са едно, а изпълнението - друго, особено когато финалната дума не е наша, а на децата ни.

През останалото време се стремя да използвам качествени памперси. Под качествени разбирам такива, които не пропускат и запазват усещане за сухота по-дълго време. Основното, което трябва да се гледа, е материята, от която е изработен абсорбиращия слой, дали имат ластици около крачетата и до колко часа максимално са предназначени да издържат (пише го на опаковката). Мен ме открехнаха за една много интересна формула, например:
Ако на опаковката пише, че пелената може да издържи максимум до 10 часа, делим на две и получаваме времето, в което би трябвало да издържи без да протече и без да се намокри, т.е. максималното време, в което се запазва чувството за сухота и не протича е 5 часа. От сметките излиза, че съвсем спокойно можете да сменяте памперса на едно бебе по-голямо от 3 месеца на всеки 4 или 5 часа, а не през 3 часа, както е при новороденото. През нощта оставям бебето с един памперс около 8 часа, колкото му трае нощния сън. Спокойна съм, защото памперсите, които използвам са доказали надеждността си, и защото не ми се налага да будя бебето насила. Понякога в желанието си да спестим някой друг лев от пелени, или да сме много стриктни в смяната им, генерираме огромно количество боклук, а в крайна сметка прекалената педантичност не е критерий за добро отглеждане.