Няколко примера защо да не слушате съветите на близки и познати

 Когато ставаш майка за първи път, сякаш целият свят се изрежда да ти дава съвети как да отглеждаш детето си, какво трябва да правиш и какво не, кое е полезно и кое не, да не говорим за нещата, които се правят от чисто суеверие. Ще срещаш много мнения и най-често те ще се разминават с твоето лично майчинско усещане. Близките ще те съветват, защото се тревожат за теб и как ще се справиш, познатите - за да изтъкнат своя личен опит и постижения като родители, а заровиш ли се в интернет, най-вероятно ще полудееш от разнопосочни мнения и статии, твърдящи напълно противоположни неща, но в същото време твърдящи, че са базирани на последни проучвания. Именно за да не станеш жертва на целият този поток от информация и съвети, в тази статия изброявам няколко примера за съвети, които се радвам, че не послушах:

1. Кърми на поискване!

Повечето форуми и статии единодушно апелират “Ако кърмиш, кърми на поискване. Режимът е вреден за твоето бебе. Режимът не е подходящ за кърмените бебета, той е предназначен за бебетата на адаптирано мляко.” Е, в началото послушах този съвет, тъй като ми звучеше много правдоподобно. Резултатът: дните след изписването от болницата станаха още по-хаотични и стресиращи за мен, въпреки спокойното ми бебе, а причината беше, че на всяко негово прореваване му подавах гърдата. Само за няколко дни малкият свикна така и започна да суче по 7-8 мин. на честота през около половин час, което ме превърна в робиня на кърменето. Нямах време да свърша нищо странично, дори да поддържам къщата и себе си, ходех по пижама с разкопчано горнище по цели дни и ми се струваше, че единственото нещо, което правя 24/7 е да кърмя. Кулминацията дойде, когато през главата ми мина да си спра кърмата и да преминем към изкуствено хранене само и само да имаме режим и аз време за нещо различно от кърмене. Осъзнах, че съм достигнала “дъното” на отчаянието щом при наличието на толкова много кърма си мисля да направя нещо подобно. Така постепенно взех решението, че ще се опитам да създам режим на кърмене на моето бебе. За да не бъде промяната твърде стресираща и рязка за него, реших не аз да определям интервала, през който ще се кърмим, а да се вгледам в паузите, които той прави след едно ефективно дълго сукане. Най-дългото сукане на моя бебок обикновенно е между 20 мин. и половин час, след това той е сит за около 2 часа, и така реших, че интервалът между кърменията ще е 2 часа. Когато не е сукал дълго и ефективно, но въпреки това спира да суче и протестира при опитите ми да го накарам да продължи, просто го оставям за заветните 2 часа, дори през това време да огладнее преждевременно. По този начин с течение на няколко дни той се научи да суче дълго и енергично, защото инстинктите му казват, че в следващите два часа мама няма да ена разположение, за да кърми.

 

2. Не давай много пари за помпа за кърма, не знаеш дали ще я използваш изобщо!

Да, реално много кърмачки никога не прибягват до помпата за изцеждане, но преди бебето да се е родило и преди да е слязла кърмата след раждането, няма как да знаеш какъв ще е твоят случай, а всичко е много индивидуално.

Първоначално се бях запасила с една съвсем обикновена ръчна помпа на възможно най-евтината марка, именно защото това беше покупката “за всеки случай’. НО... Но след изписването и прибирането ни вкъщи с бебо се оказа, че за неговите 2,500 кг той все още няма сили да суче така ефективно, както по-големите бебета, и за да не остава гладен или преуморен от сукане, се наложи да изцеждам кърма и да го дохранвам с шише. Друга причина беше и това, че преди да ми се регулира кърмата преживях истинска криза на хиперлактация и всичко беше намокрено и наводнено от моето мляко, имаше кърма за 3 бебета и моето просто не можеше да изпразни докрай гърдите, затова трябваше да изцеждам и за облекчение, или рискувах да си докарам мастит. На втория ден след изписването просто вече не издържах с моята най-обикновена китайска помпа и изпратих мъжа ми по спешност да купи възможно най-хубавата и удобна помпа за изцеждане, която можем да си позволим. Също така съобразих да е от същата марка, както шишетата, които имам, за да може накрайникът да се завива на всички шишета и така да не мия едно и също контейнерче за събиране като луда по 10 пъти на ден.

Моят съвет от опит е да не пестите от помпата за кърма, но да я купите по възможност след раждането. Запознайте се на живо със спецификите на добрите марки помпи преди да родите като отидете в някой магазин и ги разгледате на място. Това упражнение ще ви е полезно в случай, че след раждането няма кой да ви купи помпата и трябва да я поръчате по интернет.

3. Не купувай шишета предварително!

Тази точка е свързана с горната, затова реших да продължа с нея. Всичките ми близки и познати бяха единодушни, че няма смисъл да се презапасявам с шишета, а в интернет изчетох много коментари, в които горди кърмещи майки заявяват, че една истинска кърмачка не би прибегнала до шишето, как шишетата правят децата мързеливи и как вашето бебе ще се отучи да суче от гърда, защото ще разбере, че от шише се яде много по-лесно. Съвсем съзнателно игнорирах всички тези коментари и напътствия и с голямо удоволствие си купих няколко броя шишета още в осмия месец на бременността. Основната причина беше, че просто ми харесват бебешките шишета с всичките готини картинки по тях и сладкия им дизайн. Избрах си марка, която ми беше препоръчана от ортодонти (заради формата на бибероните) и си набавих необходимите от нея шишета.

С ръка на сърце заявявам, че това беше най-смислената ми предварителна покупка може би след дрешките. Още в деня на изписването (четвърти след раждането) ми се наложи да дохранвам бебето с шише и ако не си го бях набавила предварително, то трябваше да гладува няколко часа, докато отидем да купим, приберем се, стерилизираме и т.н. На четвърти ден все още не ми беше слязла кърмата, имах коластра, но тя не нахранваше бебето изцяло, затова дохранвах с адаптирано мляко за кърмачета. На следващия ден вече имах обилно кърма, но бебето нямаше силата да изсуче всичко от гърдата на едно хранене и се налагаше да изцеждам и да го дохранвам от шише.

А защо едно шише “за всеки случай” не е достатъчно? Просто защото, ако по някаква причина нямате достатъчно кърма и/или трябва да дохранвате, ще е много по-лесно да сменяте шишетата, отколкото по цял ден да се занимавате със стерилизиране на едно и също шише, да не говорим, че с течение на времето потребностите на бебето от мляко за едно хранене нарастват и много скоро след навършването на 1 месец шишето от 120 мл ще ви се стори крайно недостатъчно.

Съвет от моя опит: не е нужно нито да се презапасявате с шишета, нито да оставпте купуването им на заден план и само при нужда, може просто да изберете златната среда и да си набавите 1 стъклено шише от 120 мл, 1 пластмасово шише от 120 мл. и едно голямо шише (без значение стъкло/пластмаса) от 240 мл. Първото ще ви свърши работа за първите дни след раждането, а стъклото се препоръчва при новородени, заради това, че много по-лесно се почиства и много по-добре се стерилизира от пластмасата. Пластмасовото шише пък ще е удобно, когато започнат първите ви разходки навън, защото няма да се притеснявате да не се счупи в багажа или при изпускане. Голямото шише ще ви трябва чак след месец, когато бебето вече има изграден някакъв имунитет и затова общо взето няма значение дали е стъклено или пластмасово. Аз предпочитам стъклото и от екологична гледна точка.

 

4. Не купувай тази скъпа джаджа - стерилизатора! Ние едно време сме преварявали всичко в тенджера.

Най-непрактичният съвет от всички и уверявам ви, че съвсем спокойно можете да го игнорирате напълно! Стерилизаторът ми е моят най-скъпоценен уред в момента, дори и при положение, че предимно кърмя. В него можете да стерилизирате абсолютно всичко за бебето - от шишета и биберони, до залъгалки, лъжички и аспиратори за нос. А сега ще направя едно кратко сравнение на електрическия стерилизатор и заветната тенджера на всички свекърви, баби и лели:

• Болшинството стерилизатори предлагани на пазара имат цикъл на стерилизация между 5 и 10 мин., средно 7-8 мин. са ви достатъчни за да стерилизирате бебешките принадлежности надеждно и напълно. Стерилизирането в заветната тенджера на баба изисква много повече време: първо котлонът да загрее, после огромното количество вода вътре да заври, трето - необходими са поне 10 мин. на варене, за да се дезинфекцира добре. Средно половин час ви трябва да стерилизирате в тенджера на котлона.
• Електрическият стерилизатор консумира минимално количество ток (приблизително колкото една електрическа кана за чай), докато котлоните и на най-енергоспестяващите готварски печки консумират в пъти повече.
• За да се създаде пара за цикъла на стерилизация в електрическия стерилизатор е достатъчно да сипете само 10-15 мл. вода, докато тенджерата трябва да я напълните поне до половината с вода, за да покрие напълно по-обемните шишета и принадлежности.
• Ако ще стерилизирате чрез преваряване, трябва да си набавите неизползвана до сега тенджера само за тази цел и да не я използвате за готвене и каквото и да е друго. Това на практика обезмисля спестяването на стерилизатор, защото един стерилизатор не е много по-голям от една тенджера, така че няма да спестите място, а хубавите тенджери с надеждно покритие струват горе-долу колкото един стерилизатор, така че няма да спестите и пари.