Искам отпуск от отпуска по майчинство!

 

 Наскоро обикалях с 9-месечния ми син да му търся дрешки в един търговски център и случайно срещнах стара приятелка. Заговорихме се на коя как й върви в живота, с какво се занимава и т.н., стандартното. Тя сладкодумно ми разказваше как завършила магистратура наскоро, ходела на стаж и същевременно на курсове, било й много натоварено и затова се разтоварвала с пилатес и май тай два пъти седмично (бла, бла). В един момент дойде съвсем естественият въпрос "Ами ти?".

- Ами аз, както виждаш - посочвайки към количката с бебето - гледаме се с малкия. (На лицето ми изгря скромна усмивка.)

- Аха, значи си в отпуск по майчинство. - усмихнато заключи събеседничката ми, вероятно приела лаконичния ми отговор като нищоправене. 

Или на мен просто така ми се стори. А бе, направо си ми заседна буца на гърлото. Не за друго, а само заради тази така не на място думичка "ОТПУСК"!!! 

Да, майчинството наистина е отпуск - отпуск от личния живот. Отпуск от личното пространство.  Отпуск от почивните дни. Отпуск от спането до късно. Отпуск от излизането с приятели. Отпуск от ваканциите без поне 5 броя куфара и детска количка. Отпуск от свободното придвижване без колички, моторчета, кончета, тротинетки или (в най-добрия случай) ерго раница.

 

 Детето ми е онова нещо, което осмисля деня и света ми, но същевременно изцежда силите ми до капка. Искам да кажа, че въпреки че е щастливо събитие да имаш дете, това е огромна отговорност и адски много работа - твърде нелепо е да го наричаме "отпуск". 

 Мъжът ми се прибира от работа и пита "Как си?". "Ами, как да съм, функционирам на резерва." и той пак прави онази физиономия, казваща "Ох, стига си се оплаквала!". 

Ами да, кой нормен човек се оплаква, докато е в отпуск? Всички работят, работят, тичат по задачи, въобще - динамичен живот, а тя - майката, си седи вкъщи. Гледа дете. Какво толкова? Всички сме били деца, пък сме отгледани.

 

 Тя е тиха. Тя е лаконична. Тя няма с какво толкова да се изтъкне. Тя не специализира, не учи, не ходи на йога, на пилатес и карате, и не работи на 3 места едновременно. Тя е просто майка. И не говори много. 

 Но не, защото няма какво да каже, а просто защото е изморена. 

От какво ли? 

Вас отпуските не ви изморяват, предполагам.

 

 Сигурно ще си кажете, че много навътре съм взела тази думичка. Вярно е, че наскоро родилите жени са тънкообидни. Хормони, к'во да ги правиш.

Преди не обичах да казвам, че хората без деца не могат да разберат цената на майчинството. Изглеждаше ми дискриминиращо да казвам това, а не обичам дискриминацията. Обаче си е истина! 

Майчинството е най-ниско ценения труд. В днешното високоизискващо общество да си просто майка не е нищо. Но искаш или не, през периода преди детето ти да тръгне на ясла, ти си просто майка. Ако няма кой да ти помага, 100% от енергията ти е канализирана в грижите за него.   

 Майката е невидима. Нейният труд в документацията, а и в главите на някои хора, е записан като "отпуск".

 Обаче, знаете ли, погледнато от положителна гледна точка, майчинството наистина е отпуск! Отпуск е от празнотата. Отпуск е от егоистичното консуматорство. Отпуск е от безсмисленото губене на време. Отпуск е от фалшивите хора. Отпуск е от това да се взираш в себе си твърде много. Отпуск е от безсмислието. 

Усмихнете се, майчета! Може днешният забързан свят да не оценява подобаващо вашата работа, но вие сте короновани с най-красивата и значима корона - да бъдете нужни! Колкото и динамичен, колкото и успешен да е един човек, за да се чувства наистина смислен, той трябва да бъде нужен някому. 

Вие сте нужни на вашите деца, повече от всичко друго на света! И ако някой вижда усилията ви просто като "отпуск", или като просто "майчинство", то в очите на децата си вие сте супергерои! 😊