Плюсовете и минусите на ранното майчинство

Честно казано идеята ми да напиша тази статия беше провокирана от коментар на една жена в социалните мрежи, която твърдеше, че е против ранното майчинство, защото видяла как майките под 30 години са по-сприхави, крещят повече на децата си, страдат от това, че не са се "наживяли" и не са готови да бъдат майки. Истината е, че няма жена, която да се чувства напълно готова да бъде майка, независимо от възрастта, колко желана и планирана е била тази сериозна крачка в живота й. Защото майчинството е непознато пътешествие, хвърляне с главата надолу в материя, за която не знаеш нищо, наука, за която няма учебници, макар и да ни заливат със съвети и информация; учене в движение без право на сериозни грешки. А що се касае до сприхавостта и крясъците от психологическа гледна точка израстването на човек от инфантилната емоционална импулсивност към овладяното рационално поведение не зависи толкова от възрастта, колкото от това начинът му на живот да отговаря на нея. Тоест пълнолетният човек трябва да може да поема ангажименти и да постъпва отговорно, ако на него не са му възложени подобни житейски задачи, той ще си остане едно голямо дете, независимо на колко години е. Сприхавостта и ниският самоконтрол са характерна инфантилна черта, тъй като емоционалното развитие предхожда разумното. А каква по-голяма отговорност от това да бъдеш родител? Дали ранното майчинство не ни помага по-бързо да помъдреем и развием емоционалната си интелигентност? Дали не ни помага да прозрем някои от истините за нас самите и да се опознаем по-добре? Но нека оставим психологията настрана. Осъдителни коментари винаги е имало и ще има, както за ранното, така и за късното майчинство. В крайна сметка не това е важното, а децата да растат в среда с обич, подкрепа и добро възпитание. Поради тази причина оптимално добрият момент за взимането на решението "кога да стана майка" би бил, когато се чувствам способна да осигуря тези три неща.

 Когато говоря за плюсове, обичам да изброявам и минусите, защото без контраст нещата просто губят достоверност. Затова тук ще споделя с вас предимствата и недостатъците на това да станеш майка на 20+. Приятно четене! 🙂

 Може би някъде из блога съм споменавала, родих сина си на 24. Да стана майка на тази възраст беше осъзнато и планирано решение - за мен възрастта не е ранна, а нормална и винаги съм си представяла, че ще родя първото си дете преди 30. От тази гледна точка може да се каже, че мислено съм се подгатвяла и за плюсовете, но и за минусите. И все пак изненади винаги има.

Да поговорим първо за предимствата:

1. На 20+ по-лесно се забременява.

Тук няма нищо сложно за обясняния. Ясно е - колкото по-млада е зрялата жена, толкова по-фертилна е. Биология. Анатомия - както искате го наречете, но тази информация, вече сте я чели безброй пъти в интернет, тъй че няма смисъл да ви я повтарям. 

И все пак заболяванията на матката и яйчниците, както и хормоналните проблеми могат да доведат и младите жени до намален фертилитет и дори стерилност. Ето защо ключова е профилактиката, когато искаме дете, а не възрастта.

2. На 20+ по-леко се бременее, отколкото на 30+ и на 40.

Разбира се това не е константа и не бива да ви успокоява и окрилява, че ако сте младичка, непременно ще имате идеалната бременност. Но все пак за разлика от мъжете, жените имаме строг биологичен прозорец по отношение на репродуктивната ни способност и това би трябвало да е водещо при избора ни кога да станем майки за първи път. Статистиката сочи, че по-големият процент рискови бременности са такива след 30, 35-годишна възраст и нагоре. Естествено това не означава, че липсват и такива и под 30.

Забележка: Вероятността за рискова бременност под 18-годишна възраст също е голяма, поради недоразвитост на женския организъм.

Бременноста на 20+ по-рядко се нуждае от допълнителни витамини и добавки, доста по-рядко уврежда кожата и оставя белези, поради по-високата еластчност, която кожата все още има. Също така обикновенно се натрупват по-малко килограми, заради по-бързият и добре функциониращ метаболизъм.

3. На 20+ шансът за леко нормално раждане е по-голям, отколкото след 30.

У нас след 30 въобще намалява шансът за нормално раждане. Много често в нашите болници родилките над 35г. с първо раждане директно биват съветвани да родят чрез цезарово сечение. Порочна практика или презастраховане на лекарите, не мога да коментирам, но така или иначе лишаването от право на избор си остава тъжен факт.

От друга страна самите жени след 30 често се страхуват да се решат на нормално първо раждане, поради повишения риск от усложнения в хода на раждането.

На 24 г. например тялото на жената е напълно съзряло и готово да се справи с раждане на плода по естествен път, което от своя страна говори, че усложненията са по-скоро изключение, а нормалният ход на събитията - по-често срещания вариант. 

4. На 20+ по-лесно се възстановяваш след раждането и се връщаш към предишната си форма.

Мускулите с възрастта губят еластичност и способността им да се съкращават и връщат в първоначалната си форма постепенно намалява. Както знаете, матката е мускулест орган, но също така заедно с нея по време на бременността растат и се разтягат и други групи мускули - абдоминалните, мускулите на тазовото дъно. След първо раждане между 20 и 30-годишна възраст матката се прибира бързо до първоначалния си размер, маточната шийка се затваря плътно, както е била преди раждането, а мускулните връзки на тазовото дъно бързо възвръщат размерите си от преди бременността, абдоминалните мускули успяват да останат достатъчно еластични и здрави, с което цялостно коремът се прибира. Хормоналните нива при младите момичета също са в по-балансирано съотношение, което помага кърмата след раждане да тръгне по-скоро, по-бързо тялото да се възстанови и по-скоро да настъпи следващ менструален цикъл, т.е. по-бързо възвръщане на репродуктивните функции. Хормоните играят важна роля и за метаболизма. По-младите родилки по принцип поддържат по-високи нива на женски полови хормони сравнение жените, родили в по-късна възраст. Това им помага по-бързо да се отърват от натрупаните през бременността килорами и по-бързо да преодолеят хормоналния дисбаланс след раждане, който се свързва с косопад, рязка промяна в настроенията, понякога и следродилна депресия.

5. На 20+ имаш повече енергия.

Истината понякога е обидно простичка и колкото и да не искаме да се обиждаме на възраст, не можем да си изкривим душата - младостта се характеризира с енергичност. Не че на 30 сте стари, но определено 20-годишните имат повече енергиен запас от вас. И не, не ми казвайте, че десетте ви години трудов стаж не са ви изпили силиците поне малко. Вие определено няма да сте спринтьор на детската площадка, намерете си друга силна страна. Четете книжки например. Майката на 20 все още не е обременена с предишни кариери и много работа през годините, пък по-малкият й житейски опит като цяло, я прави по-смела и освободена от манията за свръхопека. Така че тя ще е тази, която ще тича с детето си в парка, ще скачат заедно на въже, ще се рови в пясъчника и понякога ще го оставя да се крие наистина без да знае къде е и няма да се намира точно зад гърба му. 

На 20+ определено имаш повече енергия да гледаш дом, дете и работа едновременно, отколкото на 30 и 40+. И определено една идея по-лесно ще преживееш епизодите от безсънни нощи с новороденото вкъщи.

6. Вероятността да имаш повече деца е по-голяма, ако си станала майка за първи път между 20 и 30. 

И тук не виждам кой знае каква особена философия. Ако си родила първото си дете на 34, то едва ли си представяш живота с още две деца. И като цяло отлагането на първо дете до късна възраст намалява шансовете да поискате още едно дете след време. Колебанията и страхът може да надделеят над желанието да направите братче или сестриче на първородната ви рожба. От друга страна майките, родили на 20+ в най-общия случай планират да имат повече от едно дете, а ако не са планирали, е по-възможно да склонят и променят решението си. 

Аз например винаги съм си мечтала да имам три деца, но ако трябваше да родя първото си дете на 35 например, по-скоро бих се отказала от представата ми за голямо семейство и бих се задоволила с един, или най-много с двама наследника.

7. Иии баналното... Децата ще си имат млада майка.

Да чуете подобен коментар е ужасно, нали? Дори да не сте над 30 още даже непланирала дете. Дори да сте на 25 с 2-годишно пак е ужасно да знаете, че лелките в квартала делят майките на малчуганите по площадката на млади и стари. Обаче ще излъжа, ако ви кажа, че не чувствам приятно гъделичкане от мисълта, че когато децата ми пораснат, аз още ще съм млада. 😊😁

Всъщност най-големият плюс за мен от ранното майчинство е, че отглеждаш потомството си в най-енергичната си възраст, а после те все пак поотрастват и във възрастта, в която си най-зряла и женствена, ти си отново свободна да работиш усърдно, да се развиваш и отвреме-навреме да се поглезиш. За награда си изпълнила и дълга си да оставиш поколение, а не тепърва да му мислиш кога. Звучи ужасно да се говори така за децата, но си е точно това, което всеки си мисли - ще успея ли аджеба с всичко, което искам и се очаква от мен в тоя живот, да отгледам и деца. 

Пък и за децата е по-готино да си имат младо майче. Скъсява се разликата и се усилва връзката между родителя и децата. Не е ок, когато си тийнейджър и майка ти и баба ти са на един акъл. Хубаво щеше да е майка ти да беше побързала повечко. 😄

Независимо колко предимства ще се сетя да изброя, в крайна сметка идва моментът да теглим чертата и да си признаем за недостатъците на това да станеш майка малко след 20-те. Ето кои са те:

1. Прекъсване на кариерното развитие:

Жените, които се стремят към все по-големи висоти в кариерното си развитие, или просто са избрали поприще несъвместимо с майчинство на този етап, едва ли биха се решили да станат майки на двадесет и малко. Но дори да не сте такъв тип момиче, трябва да имате предвид, че майчинството неминуемо ще ви изпрати много назад в работата. Първо, защото на 20+ години човек едва е започнал своето развитие в професията и каквато и да е работа, и тъкмо започнал, трябва да паузира за известен период от време, докато трае майчинството. Второ - майчинството е всепоглъщащо и дори да успявате да поработвате, просто трябва да приемете мисълта, че в първите 2 години от живота на детето вашата основна и най-важна работа е да се грижите за него, а за останалото - само ако остане време. И трето - майчинството не завършва с 24-те месеца платен отпуск поради раждане на дете. Когато най-сетне се завърнете на работа, вие няма да може да си позволите лукса да работите допълнително и да се доказвате в работата, защото графикът ви отново ще е съобразен с това кога да вземето детето от градина и училище, кога да го заведете да поиграе, на тренировка, на урок. А всяко боледуване на детето ви означава минимум 5 дни болничен за вас. Най-добрият съвет, който мога да ви дам, за да избегнете всичко това, е да намерите поприще, в което бихте могли да работите за себе си. 

Единственият плюс в цялата картинка, че все пак майчинския труд не е чаак толкова подценяван и двете години отпуск по майчинство все още си се броят като трудов стаж.

2. Прекъсване на личностното развитие (донякъде).

Написах донякъде, тъй като "личностно развитие" е доста обширно понятие. Например майчинството при мен ми помогна да израстна в емоционален аспект и да опозная по-добре себе си. Накара ме да осъзная стойността на "обикновените" неща в живота, да разбера какво искам за себе си и ми помогна да се реша на сериозната крачка да сменя изцяло сферата си на работа, започвайки нещо съвсем ново от нула. От тази гледна точка мога да кажа, че майчинството ми помогна да се развия духовно (как само звучи?! 😄). Но все пак ми е невъзможно да ходя на курс по нов език, на танци, нямам време да прочета всяка книга, която искам, или пък да гледам всеки филм, който е привлякъл любопитството ми. Времето за спорт, концерти, кино, театър и т.н. пък е пълно cut, особено когато няма баби на помощ. 

"Който си има деца, да си ги гледа." е мотото при майките на 20, по простата причина, че бабите още са млади и работещи активно. Времето е най-скъпото нещо за 20-годишната майка, а липсата на такова за каквото и да е понякога я кара да си удари главата в стената и да се запита защо в момента вместо да кибичи в някоя дискотека наконтена с високи токчета, както 90% от безполезните си връстнички, приспива чудовищенце, на което му никнат зъби, в 2:00 през нощта с тъмни кръгове под очите и с първата тениска за спане, която успя да докопа без да се прибие в тъмната стаичка, по чийто под са разпилени над 60 неприличащи на нищо играчки.

3. По-малко финанси.

В по-големият процент от случаите на двадесет и няколко години все още не си достигнала до завиден размер на заплатата си. Общо взето работиш за средна и под средна заплата, дори и да си работиш по специалността, обикновено си едва в началото. Затова една от основните причини много двойки да отлагат плановете за деца е тази да натрупат повече пари. За днешната жена пък е много важно рано или късно да постигне финансова независимост. Когато станеш майка млада, в период, в който все още не си постигнала собствената ти финансова стабилност, това е сериозна предпоставка ти и детето да се превърнете в изцяло зависими от мъжа. За мен лично тази форма на семейство е остаряла, въпреки че, признавам си, през втората половина от майчинството разчитам най-много на мъжа ми. Дори отношенията в семейството за момента да са цветущи, жената винаги трябва да е подготвена за ситуация, в която може да й се наложи да издържа себе си и детето си без да разчита на трета страна. Затова двайсетте години не обещават много. Ако искате да сте изцяло финансово независима и да сте майка едновременно - по-добре изчакайте още някоя годинка. Защото разходите с малко дете не просто се удвояват, те се утрояват и прочие.

4. Отказ от лично време.

Характерно за младите хора днес е, че обичат да прекарват свободното си от работа и учене време предимно за себе си. Обикновено нуждата да даваш грижа се проявява в грижа към партньора или в осиновяване на домашен любимец, но малко жени разчитат този природен сигнал като порив за дете. Не сме животни все пак, лесно ни е да игнорираме инстинктите, трудно ни е да спрем да злоупотребяваме с времето си, харчейки го предимно за собствената си персона. Така часовникът тик-така, а бебе все не идва, ще кажат бабите ви. Обаче истината е, че да жертваш 80% от времето си в денонощието за някой друг не е лесно решение. А хората днес станахме по-информирани, знаем какво ни чака, когато заплаче пеленаче вкъщи. На 20+ години още си млада в пълното значение на думата, имаш нужда да разполагаш със себе си за себе си, а когато вече си мама това е невъзможно. Да изпиеш кафе с приятелка на спокойствие, вместо да го пиеш студено на пресъкулки, докато приготвяш кус-кус със сирене, или кърмиш. Да потичаш в парка, вместо да се влачиш уморено с количка и тротинетка в ръцете, докато малкото търчи като изоглавено пред теб към поредната люлееща се люлка. Да се излежаваш до късно в почивните дни, а не да скачаш от леглото точно в 7:00, защото бебетата са по-точни от швейцарски часовник и германец взети заедно. Да си вземаш продължителен душ, а не да чакаш мъжът ти да се прибере, или друго роднинско подкрепление, за да влезеш в банята да се намокриш за 2 мин., понеже въпреки всички усилия на мъж и рода, бебето ще скандира "Мама, мама" и другите ще се окажат просто безполезни. Да си лягаш късно, защото си се забавлявала, а не защото се налага първо да приспиш детето, но само от един опит не се получава, както се досещате, и след това да изгладиш и измиеш всички онези досадни бебешки шишенца, за които си мечтаеш най-после да ги видиш на върха на чувала с боклук и да им махаш за чао-чао, гледайки с наслада как се отърваваш от тях и досадното миене по 5 пъти на ден, с което идват в комплект.

5. Социалната изолация.

Може би не се говори достатъчно за това, но майчинството може да се превърне в период на сериозна социална изолация. Жените над 30, работили дълго и водили динамичен живот покрай работата си, жадуват за момента, в който ще си останат повече вкъщи, но дали нещата стоят по същия начин, когато си на 20 и жадуваш за компания и пътувания? Единснвеният вариант е да се примириш и да се адаптираш към леко по-ограничения начин на живот, повтаряйки си, че и това ще мине. Лошото е, че реално дните ти са динамични и изморителни, но същевременно еднотипни и еднообразни, което е трудно за млада жена.