Мамо, тати, имам нужда от вас!

  

 Съвсем наскоро случайно попаднах на една статия, която ми подейства като шамар, целящ да се осъзная, да се събудя след дълга дрямка. Без да претендирам за абсолютна достоверност, това, което видях в статията, гласеше, че голям процент от децата в развитите страни, произлизащи от уж нормални семейства с финансова и друга стабилност, развиват някои от психичните състояния, характерни за сираците. Важно е да се отбележи, че говорим за здрави деца. Това беше обяснено с факта за все по-скъсеното време, което съвременните родители, прекарват с децата си.  

Дадох си сметка, че и аз самата нерядко пренебрегвам времето, което имам за детето си. Уморена от дългия ден и не много удобните смени, понякога решавам да се изолирам сама в другата стая, докато детето си играе самичко. После започват угризенията, след тях и оправданията - "Нормално е след като си станала в 5:30 сутринта и си прекарала цял ден при деца, в 19:00 да не ти е до детски игри." И по този начин порочният кръг се затваря. От друга страна работя в детска градина и наблюденията ми потвърждават тезата, че родителите прекарват все по-малко време с децата си. Много от децата правят по 9-10 часа престой в детската градина още в крехката 3-годишна възраст. Времето им вкъщи на практика е ограничено до приготвянето за детска градина сутрин и приготвянето за лягане вечер. Особено в есенно-зимния период. И така цели пет дни в седмицата. В това число изобщо не споменавам престоя при баби, дядовци, лели, детски кътове и детегледачки. 

Животът наистина стана забързан, динамичен, предимно консуматорски и изпълнен със стрес. Една заплата трудно изхранва цяло семейство, затова жените са принудени да се върнат рано на работа. Работодателите са непреклонни към служителите си с малки деца, а социална политика, която да ги защитава от евентуални съкращения и наказания - все още няма. С две думи - трудно е да се носят много дини под една мишница и все с нещо трябва да се направи компромис. Сякаш инстинктивно посягаме първо към времето за семейството и в частност - за децата, защото от друга страна съвременния свят предлага куп алтернативи за обгрижване срещу заплащане, а ако пък не искаме да плащате - винаги ще се намери съпричастна баба, леля, съседка, приятелка. Разбира се, в това няма нищо лошо. Нито в детската градина. Идеята не е децата да са нон стоп залепени за родителите си, защото това е друга крайност, която води до други травми и нарушения в развитието. Детето има нужда да свиква с обществото и да общува с външни хора, както и да бъде част от малки организирани социуми, каквито са детската градина, училището. Въпросът е как да се намери баланса. Как да не лишаваме децата от света, но да не ги лишаваме и от родители?

Ето някои простички насоки, които могат да бъдат приложени в ежедневието:

1. Говорете с децата си. Винаги и независимо от възрастта. 

Голям брой специалисти от различни области дори препоръчват говоренето на детето да започне още докато е в утробата.

2. Създайте си правило - без електронни устройства на масата!

3. Намалете драстично гледането на телевизия вечер и загубата на време пред екрана в удобния диван.

4. Не превишавайте допустимото за възрастта екранно време за децата. 

- Деца до 3г. не бива да прекарват никакво време пред екрани.

- Деца между 3 и 5г. - до 20 мин. на ден.

- Деца от 5 до 7г. - до 30 мин. на ден.

- Деца от 8 нагоре - до час на ден.

5. Включвайте детето в домакинската работа. 

За децата домакинстването е интересно и забавно, защото то отразява бита на възрастния и чрез него те се чувстват по-големи. За детето това да се чувства по-голямо е релевантно на това да се чувства по-значимо. Детето се впуска с удовоствие в такива дейности, като в тях старателно имитира поведението на възрастния, подобно както в ролевата игра. 

- Детето на 3г. е способно да: подрежда маса; бърше повърхности, подава прането, бърше прах, подрежда играчките си и други предмети от бита.

- Детето на 4г. е способно да: подрежда маса, сервира, чисти повърхности, чисти под, бърше прах, подрежда разнообразни предмети, помага в простирането, сгъва и сортира дрехи

- Детето на 5г. е способно да: минава с прахосмукачка, да си оправя леглото; подрежда шкафове, подрежда посуда, мие пода, бърше повърхности, простира, сервира, подрежда маса, подрежда стаята си

- Детето на 6-7г. е способно да: си подрежда стаята, оправя леглото, сервира, простира, чисти под и повърхности, мете, минава с прахосмукачка и др.

- Детето от 8-годишна възраст нагоре е способно да извършва почти всички дейности от домакинството, с изключение на тези, опасни за здравето и живота му, като например гладене, печене, рязане с остър нож и др.

- От 11-12-годишна възраст детето е способно дори да започне първите си опити в готвенето.

6. Дарявайте децата си възможно най-много и най-често с физическа близост.

Колкото и да е ограничено времето ни у дома, винаги можем да прегръщаме повече децата си, да ги галим и държим в скута си. Тези действия няма да ги разглезят, а ще ги накарат да се чувстват обичани и значими, което е в основата на правилното психическо развитие. 

Понякога това детето да спи в едно легло с родителите  помага за "наваксването" на изгубената през деня близост.

7. Четете приказки на децата си за лека нощ.

Този вечерен ритуал те подсъзнателно приемат като специален момент за тях. Той ги успокоява и увеличава нивата на серотонин в мозъка, благодарение на което спят по-спокойно.

8. Отделяйте поне 40 мин. на ден за разходки навън.

9. Вземайте децата си, когато вършите извънслужебни задължения, в случаите когато това е възможно: пазаруване, огледи, плащане на сметки и др.

Вие може и да смятате, че ще се отегчат, но за децата е истинско забавление и приключение да обикалят с вас из града, докато си вършите работа. Всяко нещо им се струва интересно - от работата на касиерката в супермаркета до бетоновоза, до който спирате на светофара.

Е, има една малка подробност - на вас със сигурност ще ви е по-трудно и по-бавно. Запазете спокойствие и не се изнервяйте. Нека не забравяме, че правим всичко с цел да не лишаваме децата ни от себе си.