Един татко в родилната зала...

 Напоследък ставам свидетел на доста хумористични разкази относно присъствието на мъжа по време на раждането. Обикновено тези измислени истории или статии претендират за остроумни, а идеята им не е много ясна, освен да изрази една единствена гледна точка - тази на жените, които не биха искали мъжът им да присъства на раждането на техните деца.
 И ако в много западноевропейски държави, както и отвъд океана, е нещо съвсем нормално бащата да е част от раждането и родилните отделения са със свободен достъп за бащи, без това да изисква допълнителна уговорка и заплащане, то у нас нещата все още се разглеждат по доста по-различен начин. Това са част от мненията на майки в един български форум: "Бащата няма място там, защото раждането си е женска работа." или "Страхувам се, че ако мъжът ми стане свидетел на родилния процес, това може да повляе негативно на сексуалните ни отношения."; "Не мога да му го причиня, това не е за мъже." и т.н. - много други.
Във връзка с учудването си защо по-голяма част от жените приема толкова крайна позиция относно присъствието на бащата на раждането, искам да споделя положителните страни на това, базирано на моя личен опит. ...А те са много.

 Важно е да се отбележи, че хората сме различни, по същата тази причина и мъжете са различни. С едни можеш да споделиш всеки чисто женски проблем и дискомфорт, включително и какъв цвят е менструацията ти, а други са толкова чувствителни, че биха могли да се погнусят дори само при вида на чиста дамска превръзка. Въпрос на психика, сексуално възпитание, възприятия и чувствителност към такива теми. Поради тази причина не е добра идея вие да настоявате мъжът ви да присъства на раждането. Желанието трябва да е изцяло негово. Много често негативният ефект, за който пишат момичетата във форумите, се получава, защото жената е убеждавала мъжа си да присъства. Има такива жени - т целят на всяка цена да бъдат модерни.
 Аз мога да кажа, че съм щастливка, която има мъж приемащ женската природа в цялата й същност по един съвършено нормален начин. С него съм говорила за променте в цккъла си, за проблемите с яйчниците, които имах, за това как хомоните правят бременната жена по-емоционална. А когато за първи път заговорихме за раждането, той сам заяви, че иска да присъства.
След няколко месеца дойде и нощта, в която усетих първите силни контракции и трябваше да се отправим към родилното. Мъжът ми беше до мен почти през цялата нощ, а щастието от това, че посрещнахме сина ни заедно и че и двамата го прегърнахме и докоснахме за първи ът още преди да са прерязали пъпната връв, могат да го разберат само жени, преживели същото. За останалите най-вероятно ще звучи пресилено да му се придава такава важност.
 Нашата история покрай раждането е дълга и емоционална, а радостта от нея в крайна сметка си е за нас, затова нямам намерение да ви отегчавам, разказвайки за това. Бих искала просто да изброя няколко ползи, които според мен дава присъствието на бащата в родилна зала.

1. Силна емоционална подкрепа.
Може  би ви звучи банално, но е така. Имах безкрайно доверие на лекарката, която бяхме избрали да ръководи раждането, както и на акушерката, която беше изключително мила, професионална и подкрепяща, обаче нищо, ама нищо, не може да се сравни с подкрепата, която получих от мъжа си. Просто чувстваш, че е до теб, че за него е важно болката да се облекчи, а напъните да стават по-ефективни. Неговото "Ти можеш!" е единственото, което влива нова порция сили в момента, в който всеки мускул от тялото ти пулсира от напъването, а вените на ръцете ти ще изкочат през кожата, в момента, в който просто искаш да пропуснеш следваща контракция, да спреш да напъваш и просто да кажеш "Срежете ме, не мога повече.". Да държи ръката ти и да бърше потта от челото ти. Да те вижда в тази светлина - червена като домат, рошава, изпотена, разкрачена и кислородна маск на лицето и да те гледа влюбено - това е нещо, което дава много сила, и много любов. А съм сигурна, че всеки мъж, който обича жена си истински, не би я виждал грозна по време на раждането на детето им. И дори да е така, това едва ли би имало съществено значение за него, че да бъде основен мотив да възпрепятствате мъжа си да присъства. Но емоционалнат подкрепа за жената има съществено значение, много съществено... Убедена съм, че нямаше да имам толкова леко и нормално раждане, ако не беше мъжът ми до мен.

2. Двамата родители посрещат заедно детето си на бял свят.
Учени твярдят, че това засилвало връзката между бебето и бащата, но аз не мога да се съглася с това. Бебето все още не е в състояние да разпознае никого, освен майката, и дори нея я разпознава по миризмата, която кожат й отделя, а не визуално, тъйа като зрениео на новороденото е твърде, твърде слабо развито. Обаче съм 100% сигурна, че присъствието на бащата помага на самия него да засили връзката с бебето си. Разбира се, винаги има изключения, но не само при нас, а и при други двойки, в които бащата е присъствал на раждането, съм забелязала включването на бащата в грижите за детето още от самото начало. Мъжът реално вижда как излиза бебето от майка си - че не е мръсно, слузесто, кърваво, отблъскващо или нещо подобно. Има разлика да видиш за първи път детето си голичко и излязло така, както го е създала майката природа, и да ти го донесат за първи път изкъпано, сресано, облечено и повито в красива пелена. И сега някои пак ще кажат "Ии голямо чудо.", но да,  чудо е, защото се променя начинът, по който мъжа приема нещата. Мъжът ми казва, когато се връщаме назад в спомените си "Толкова хубаво миришеше бебето, когато го прегърнах за първи път.". Дори има научно обяснение защо бебетата миришат хубаво за родителите си след като са били в амниотичната течност - определени феромони, които се съдържат в нея предизвикват този ефект.
Освен, че се засилва връзкат баща-бебе, посрещането на бебето от двамат родители може да се запомни като най-щастливото събитие в живота. Мои познати са ми споделяли, че раждането на децата им е било по-вълнуващо събитие дори от сватбата им. Не мога да направя подобно сравнение по простата причина, че още не съм преживяла емоцията от сватба, но съм сигурна, че като събитие ще си остане едно от най-най-значимите и се радвам, че с мъжа до мен можем да споделим заедно преживените емоции от тогава.

3. Усилва се уважението на мъжа към женския пол.
Когато споделих това с една моя приятелка, тя ми каза "Хайде, стига! Ако не те е уважавал по принцип, мислиш, че заради това, че е видял как се ражда дете, ще започне да те уважава." Мисля, че тя не меразбра какво искам да кажа. Не исках да кажа, че присъствието на мъжа в родилна зала може да се яви "заздравител" на връзки, че конкретно на мен от тук на сетне мъжът ми видиш ли ще гледа като на героиня. Не! Исках да кажа нещо съвършено различно. Мъжът започва да изпитва по-голямо уважение към среяуположния пол. Не към мен. Към целия женски пол. Защото сме свикнали на лекия мачовски сексизъм с вицове и закачки за недоволните, вечномрънкащъ жени, които не могат да готвят и да паркират. Също сме свикнали мъжете да ни считат за крехки, с малка физическа сила, неспособни да вдигнат нещо по-тежко от 10 кг. Когато мъж стане свидетел на раждането на дете, няма начин да не промени гледната си точка. Първо е удивлението му колко физическа сила може да има една на пръв поглед малка и слаба жена. Той реално вижда как цялото тяло и всички мускулни групи се напрагят, за да излезе бебето, как дори челото се стяга. В този момент мъжът не смята, че е способен да извърши усилие със същата сила. На всичкото отгоре жената трябва да търпи и болката от конракциите, които идват една след друга и не дават много време за почивка. Същевременно жената трябва и да се концетрира да мисли за прсвилното дишанш, ако не иска да провали раждането точно на финла.
В този момент мъжа вижда огромните човешка сила и воля и изцяло забравя за представата си, че жената е глезено същество, което не може дори чантата с покупките си да вдигне без помощ.
Той започва да изпитва много по-голяма благодарност към майка си, давайки си сметка колко голямо усилие за майката предтавлява появата ни на този свят.

4. Разбираш, че историите с припадащите в родилна зала мъже са градски легенди.
За да не кажете, че "житейските уроци" по раждане са само за мъжете, ще ви споделя какво ми помогна да видя аз присъствието на мъжа ми по време на раждането на сина ни.
През последните няколко дни преди раждането бях против мъжът ми да дойде в родилна зала, когато моментът настъпи, но той все упорстваше. Раждането настъпи близо 2 седмици по-рано от очакваното, затова същата нощ нямах нито време, нито сила да го убеждавам да не идва. Страховете ми бяха като на всички жени - да не му прилошее от гледката, да не се притесни прекалено много и да не пречи с това на медицинския екип, който е там да помага при раждането, а не да оказва помощ на припаднали татковци.
Оказа се обаче, че по същия начин както мъжете понякога имат сгрешена представа за женската природа, така и аз съм имала за мъжката.
Първо мъжът му казват да стои до главата на жена си и ако сам не прояви желание да надникне какво се случва долу, няма да види нищо. Обаче оказа се, че именно неведението провокира мъжката фантазия и виждайки лицето ми с цвят на домат и чувайки виковете, мъжът ми си помисли, че става нещо ужасно отдолу, не се сдържа и попита дали всичко е наред, какво ми правят, защо изглеждам така. За да се успокои, лекаркат му позволи да надникне, след което той облекчено възкликна "О, не е като по клипчетата, няма кръв.". Лекарката му обяснява, че на този етап няма от къде да има кръв. Когато достигнах пълно разкритие, мъжът ми поиска да види колко са 10 см. Обясниха му, че маточната шийка е на 10 см, а влагалището няма нужда да се отваря толкова много, за да излезе бебето, тъй като стените му са меки. Обясниха му, че родовият канал се разширява по механизма на скъсяването, а не на деформирането, както много мъже си представят, т.е, жената не получава смъкване на половите си органи при едно съвсем нормално раждане. След като мъжът ми вече беше стигнал сам до заключението, че видеата в интернет силно пресилват нещата с цел да изкарат жените големи мъченици, се успокои и заключи, че раждането изобщо не е някаква касапница. За лош късмет точно тогава се оказа, че бебенцето в хода на раждането леко се е завъртяло с едното раменце и ще се наложи епизиотомия. Предупредиха го, че "ей с онази ножица" ще ми направят 3 см разрез и ще има кръв. Той вече приемаше нещата съвсем в реда на нормалното и не се трогна особено. След известно време се появи и прексрасното ни бебенце, цялото беличко и мокричко, топличко, като след баня. Беше толкова чистичко, че мъжът ми се възмути и от факта, че в интернет винаги показват бебетата покрити с "нещо неприятно". Вече го налегна силната емоция от появата на малкото същество, забрави всичките си притеснения и погрешни представи. След известно време ми сподели, че ако беше чакал в коридора, вероятно щеше да се притеснява повече. А най-голямата му "гордост" е, че е прерязал пъпната връв. Фукаше се като 5-годишно с шоколадово яйце.

 Разказах моята гледна точка, за да вдъхна кураж на други жени, чиито мъже изявяват желание да присъстват на раждането. Не ги спирайте! И не, не е чисто женска работа раждането, както мнозина смятат. Дори и мъжът ми да не присъстваше, пак нямаше да е чисто женска работа, защото все пак синът ми беше вторият най-активен участник в раждането. 😉

Женска и мъжка работа няма. Важно е споделянето, когато е желано. Трябва да се уважава желанието на партньора, както когато не иска да е част, така и когато иска да бъде там. Това е най-важното. Предразсъдъците не са помогнали на никого!