Позитивните страни на храненето от шише

 Може да се каже, че в днешното модерно общество, кърменето отново е на почит. И това, разбира се, е страхотно! 
Негативите от некърменето са широко дискутирани, подобно на негативите от цезаровото сечение, но това не отменя факта, че не е наша работа как една жена ще реши да отгледа потомството си. В крайна сметка най-важното за едно дете е да е обичано и желано. Да не забравяме и че осиновените бебета нямат избор относно млякото, което получават..

Представям ви няколко ползи от храненето с биберон, защото има и такива. Да, има! 😏

1. Повече хора могат да помагат с храненето на бебето.
Знаем, че кърменето е нещо, в което майката не може да бъде отменена. Дори и отвреме-навреме да изцежда кърма, която да остави в шише на съпруга си, който да нахрани бебето, това не решава проблема, защото гърдите така или иначе се пълнят с още кърма. Тоест майката кърмачка трябва да е в непрекъсната близост до бебето си, дори когато има нужда да си почине или да отиде просто на лекар, фризьор, до банката и др.
Едно от всеизвестните предимства на храненето от шише е, че то дава възможност и на други хора от семейството да нахранят малкото бебе. Например на таткото, докато мама е в банята, и да не се налага бебето да чака гладно, или пък по-голямото братче, което изгаря от желание да покаже как може да се грижи за новата си сестричка.
Именно в тази точка си заслужава да отбележим, че майката, чието дете не се кърми, разполага с доста повече свободно време от майката кърмачка. Разбира се, това не трябва да се превръща в мотив за преустановяване на кърменето, но пък може да се разглежда като сериозен плюс от всички онези майки, които се самоизяждат от угризения, че не кърмят поради определена причина. Някои веднага ще отсъдят, че това е егоистично, но съгласете се с мен, че отпочиналата майка е по-заредена с енергия за ежедневните си грижи по детето.


2. Изкуствено хранените бебета по-лесно стават самостоятелни.
Тъй като със сина ми тепърва ми предстои изпитанието детска ясла, напоследък се допитвам до други майки, чиито деца вече са тръгнали на ясла, как се справят децата им там, как им понася раздялата от мама, как са с храненето, пелените, ходенето на гърне. Общото ми впечатление е като че ли, че до късно кърмените деца, или тези, които още се кърмят, по-трудно се адаптират в детската ясла. Или с други думи - за тях откъсването от мама е по-стресиращо. Това, разбира се, го свързвам с психологическото значение на кърменето за детето. Освен като източник на храна, гърдата на мама е и източник на успокоение.
Некърмените бебета, или тези които са били кърмени само в първите шест месеца от живота си, отдавна са изгубили този начин на успокоение и контакт с майката, затова проявяват по-голяма склонност към самоуспокояване и адаптиране към нова среда, в която майката отсъства.

3. Винаги знаеш колко мляко е изяло бебето ти.
Най-големият бич на това да кърмя за мен беше постоянното притеснение дали синът ми се е нахранил, дали му е било достатъчно и да не седи гладен. Огънят се подкаждаше и от факта, че се роди много малък и не показваше като другите бебета кога е гладен с плач или нещо подобно, той просто винаги си спинкаше или си играеше кротичко. Както се казва: и от глад да умира, гък няма да каже! Е, тези две неща постоянно ме караха да се тревожа, дали детето ми се храни добре и достатъчна ли му е кърмата ми. И въпреки непрестанните успокоения от всеки срещнат, че ако е гладно и не му стига, ще си каже все по някакъв начин, аз изобщо не ставах по-спокойна. Педиатърката ни ме успокояваше, че щом качва на тегло, няма проблем, но за мен това наддаване все не беше задоволително. На 3 и половина месеца (точно когато напълно преустанових кърменето) синът ми тежеше колкото някои бебета при раждането си.
Може би това беше и причината да не чувствам никакви угрзения, че кърмата ми спря и преминаваме изцяло към хранене от шише. Най-после щях да знам това дете, аджеба, храни ли се като хората!?
И в крайна сметка се оказа, че детето си се храни съвсем прилично, даже че и си похапва повече от нормалното на моменти. Но ми трябваше скалата на шишето, за да го разбера и да се кротна.
Спокойствието, което най-после почувствах беше незаменимо. Сигурна съм, че и други майки много добре разбират какво имам предвид, затова реших в тази точка да разкажа лична история, вместо да излагам общи впечатления.


БОНУС: Майката може да си позволи по някой и друг грях като диета, чаша джин с тоник или цигарка след вечеря. Също така не е нужно да влачи настинката със седмици и на всичкото отгоре да оставя по една торба пари за неефективни хомеопатични средства. 😉