Няколко ползи от късното прохождане

  Живеем в епоха, в която майките сякаш са на състезание и вместо утеха и помощ в отглеждането на децата си, както е било едно време, постоянно се надхвалват чие дете е проговорило първо, проходило първо и т.н. В такава среда много често ще срещнете съжалителни погледи, ако малко след годинката детето ви все още не е проходило. Истината е, че няма за какво да се притеснявате. Ортопедите са категорични, че най-добрата възраст за прохождане е между 1г. и 1г. и 5 месеца. СЗО алармира, че твърде ранното прохождане (8-10 мес.) крие рискове от претоварване и последващи деформации в опорно-двигателния апарат, и е не по-малко тревожно от твърде късното прохождане (след 1г. и 6 мес.). Ранното прохождане обаче е повод за гордост на много родители. Ето защо не бива да съдим за развитието на собственото си дете от мненията на други хора.

 Накратко ще изброя някои безспорни предимства на по-късното прохождане. Надявам се текста да послужи за успокоение и на други майки, разтревожени от въпроса "Защо все още не ходи?".

1. Периодът на пълзене е по-дълъг.

Може би сте чували да казват, че пълзящите бебета прохождали по-късно. За повечето деца това е така, защото бебетата все още имат т.нар. инстинктивна интелигентност - или способността сами да "решават" до кога да лазят, кога да се изправят и кога да тръгнат, без да е необходимо да ги насилваме. Те правят едно нещо, докато то е необходимо за правилното им развитие, без да знаят, че трябва. Така например бебето ще лази, докато мускулите му се подготвят изцяло за прохождането. Това са природни рефлекси, които голямото дете и възрастния индивид изцяло са загубили. 

И според ортопедите пълзенето е важен етап в ранното детско развитие. Чрез него бебетата едновременно развиват двигателните си умения и "тренират" опорно-двигателната си система за преминаване към следващите стъпки - изправяне и прохождане. Т.е. пълзенето е основната и най-важна подготовка за мускулите и костите, които да укрепнат достатъчно, за да понасят тежестта на тялото правилно и разпределено по време на ходене. 

2. "Като проходи, ще останеш без кръст." не важи.

Доказано е, че колкото по-късно проходи детето, толкова по-стабилно и самостоятелно ще му е ходенето. Някои бебета прохождат на 11 мес., но често се спъват и падат, докато други прохождат на 1г. и 4 мес., но пък стъпват стабилно и уверено с по-малко инциденти.

Най-големият плюс за родителите е, че късно прохождащото дете обикновено се пуска и тръгва абсолютно само, най-често, когато се чувства психически готово за важната стъпка, без да е необходимо воденето на ръце в продължение на седмици.

Т.е., свиркайте си, кръстът ви няма да пострада! 🙃

3. По-дълго ще си почивате по време на разходка.

Докато децата са ни още бебета, времето за тяхната разходка е и време за нас. Седят си в количката, често си поспиват навън, може да изпиете кафе на спокойствие, да зачетете книга или да си побъбрите с приятели. Не така стоят нещата обаче, когато бебето проходи! 

Тогава то иска повече и повече да упражнява това свое ново умение и да изследва света наоколо. Тогава обикновено вие се мъкнете след него с празната количка и го молите да поспре и да седне в нея, защото вече нямате капчица енергия да тичате след него, а същевременно то се отправя точно към улицата. Научавате се да тичате с количка и 2 торби на гръб, при това с по-голяма скорост от дребното, за да го хванете преди да е изскочило пред колите. 

Честно казано не разбирам защо някои майки бързат това да им се случи още, докато бебето е на 11 месеца?! 

Бих си предпочела спокойствието поне още месец, два. В крайна сметка като станат абитуриенти никой няма да го интересува чие дете е проходило първо.😂

4. Късно проходилите бебета ходят по-правилно.

Не знам има ли точна дефинизия за правилно ходене, но със сигурност ранното прохождане крие повече рискове за неправилно стъпване и походка от късното такова, и това е доказано.

Стъпването на пръсти например е характерно за деца, проходили много мънички или такива, слагани дълго в проходилка. Шансът детето да стъпва на пръсти намалява с покачване на възрастта на прохождане. Това отново е свързано донякъде с точка 1., където описах колко важно е пълното укрепване на опорно-двигателния апарат за прохождането, но също така е свързано и с психическата сигурност на бебето. Стъпването на пръсти често е свързвано със страха на бебето да се отпусне напълно за ходене и е инстинктивно. Колкото по-голямо е бебето, толкова по-готово да върви се чувства, затова то няма да свива плахо пръстчета или да стъпва на пръсти.

Забележка: Ако детето ви не е проходило до 18-месечна възраст, обърнете се към спезиалист! Това е признак на забавено двигателно развитие.

Забележка 2: Когато крачетата на бебето са постоянно обути в обувки/пантофки, това може да доведе до закъснение в прохождането и не е добре за развитието на правилно стъпване. Ортопедите препоръчват стъпването на бос крак като основен стимул за прохождане. Не дръжте децата обути у дома!