Как да се справим със злоядото дете

   

 Синът ми беше ящно бебе, някъде между първата и втората годинка, радост на мама и тати и гордост на всички баби. Ядеше всичко и наддаваше в нормите. Е, благодарение на този мой късмет по онова време често си позволявах да изпадам в крайности: никога няма да давам зрънчо, солети, бисквити; никакви вредни храни; само питателни храни; ма, какви са тия родители, които хранят децата си с боклуци?! Ха, те такива! Като мен. Когато имаш злоядо дете вкъщи, се пречупваш много по-бързо, отколкото би предположил. Готов си на компромиси всякакви, само и само детето да сложи нещо в корема, пък било то и празни калории, които ньмат кой знае каква хранителна стойност. Хората около теб ще те обсипват ту с критики, ту със съвети. Често ще ти се иска да се сбиеш с някое майче-моралистче по площадките след поредния неприятен коментар "Ами, както си го научиш!". О, да. 100% аз го научих да я кара на солети и фотосинтеза. Сигурно защото в миналия си живот съм била дърво. Истината е, че никой не може да разбере какво е да имаш злоядо дете, докато...не проима злоядо дете! Та, в тази посока на размисли съм ви подготвила няколко полезни и ИЗПИТАНИ рецепти от книгите, ама не готварски, а такива под формата на скромни непоискани съвети, които обаче биха ви помогнали да се справите с неяденето при децата, ако имате подобен феномен вкъщи:

1. Не слушайте бабите!

Сега ще кажете - това пък какво общо има. Има, има. Бабите винаги ще ви съветват да не отстъпвате и да не лигавите детето. Каквото има, това да яде! Все някога ще огладнее, нали? Да, ама не. Бабите обикновено първи се изпаряват от вкъщи, когато разберат, че детето вече трети ден отказва да се храни. Така че не слушайте тях. Насочете вниманието си към мнението на другата компетентна група хора на планетата - специалистите. Според логопедите (да, и те понякога се занимават с храненето при децата) и детските нутриционисти е необходимо и важно да предлагаме разнообразие. Причината е в това, че злоядството при децата най-често се дължи на психологични фактори и по-рядко на физиологични. Такива деца по-често са гнусливи, имат предпочитания само към вкусове от една "гама", миризми, цвят и др., храненето при тях е свързано със силни психически преживявания, които ако не са приятни, е твърде вероятно злоядството да се засили. Осигурявайки разнообразие, даваме възможност на детето да си избере такава храна, каквато наистина му е вкусна и много любима, като по този начин му помагаме да свързва процеса на хранене с приятни емоции. Ако първото предложение бъде отхвърлено, не се притеснявайте да предложите и второ, и трето. А най-добрият вариант би бил всичко да се предложи едновременно и детето само да избере. Не се тревожете, няма да го разглезите. Децата се разглезват, ако ги храните с лъжичка в устата, но не и от това да получават разнообразна храна.

Е, да, лошата страна на монетата е, че готвенето няма да ви се размине. Може би и ще ви дотегне.

2. Направете храната визуално привлекателна.

Различни проучвания при деца с нормален апетит и такива, които са злояди, доказват, че при злоядите деца много повече се проявява т.нар. "хранене с очи". Храната за тях е по-привлекателна, когато изглежда добре и най-вече ако прилича на нещо любимо или интересно за тях. Тук на помощ идват сандвичите с личица, краставиците - звездички, супа Буквички, спагети Рапунцел и др. стотици, стотици идеи, в зависимост от вашето въображение. Не е казано, че ако му хареса на вид, ще изяде всичко, но поне ще се престраши да опита, а дори две лъжици са по-добре от нула. С времето дажбата се увеличава и ако имаме късмет детето може да прояде дори храни, които никога преди това не е вкусвало. 

3. Ограничете празните калории и продуктите с нулева хранителна стойност до минимум. Най-добре изобщо ги спрете.

 Признавам си, че е почти невъзможно като родител на много злоядо дете да не попаднеш в капана на "поне нещо да сложи в коремчето". Само че бисквитите, зрънчото, солетите, шоколадът не са решение на проблема. Те засищат глада, но не дават никакви хранителни елементи на организма. В резултат детето продължава да е по-слабо спрямо връстниците си, функцията на всички органи и системи се влошава постепенно, а психическото развитие може да претърпи забавяне или пък у детето да се появи нетипична сприхавост. Тоест - не е шега работа. Колата не може да върви на вода, нали? Така и растящият детски организъм не може да се развива само на зрънчо.  При децата, които се хранят нормално, няма проблем да се дава по някое друго лакомство отвреме-навреме, но при злоядите деца това е огромна грешка. Основната причина за това е, че техните стомахчета са по-свити и се засищат от по-малко. Ако нормално хранещото се дете е изяло порция супа и яхния, а след това има място и за вафла, то при злоядото дете нормалната порция на обяд е колкото една вафла, т.е. ако му дадем първо вафлата, защото на всичко друго се е мръщело и стискало устни, ние буквално му елиминираме шанса за питателно хранене. А не искяме това, нали?

4. Заредете хладилника си с "течна храна":

Сигурно се питате какво пък е това? Не, спокойно, не е храна за космонавти. Нито ви съветвам да връщате детето в бебешка възраст и да яде пасирана храна. Имам предвид заредете се с напитки, които имат добра хранителна стойност: прясно мляко, айряни, смутита. Злоядите деца често са деца, които посягат често към течностите. От това произтича и част от злоядствота им - стомахът им винаги е запълнен наполовина от течности. Нещата са винаги свързани по някакъв начин. Те може да отказват почти всякакво ядене, но рядко са толкова избирателни откъм напитките. Възползвайте се от това и предлагайте прясно мляко за закуска - то и без това е необходимо и важно до петата годинка на детето; айрян с обяда (без сол или с много малко по желание), плодово смути, вместо несмлян плод, на междинните закуски. Научете детето, че това е най-истинският сок и то ще го заобича. 

Но най-важният от всички съвети е да не се предавате! Не си вменявайте вина и не се обезкуражавайте, че сте лош родител! Понякога умората ни е надвила, но винаги има начин да оправим положението. И ако си мислите, че само вашето тригодишно дете е с тегло колкото бебе на година и половина, бих искала да ви успокоя - моето също! Животът със злоядо дете е ежедневно приключение, за което малцина предполагат, но това не прави нито детето, нито нас по-лоши.