Мисия кърмене: как да не я провалим - част 1

  Знаете ли, че в България по-малко от половината майки кърмят успешно поне до 6-тия месец? 

Много тъжна статистика, нали? 

Няма да упреквам майките, които не желаят да кърмят, това е въпрос на личен избор и усещане. Тази статия е насочена към тези, които имат желание да хранят с майчино мляко своите бебета, но по една или друга причина попадат в капана на фалшивото чувство, че се провалят и се поддават на изкушението да започнат дохранване с адаптирано мляко, без това да им е предписано от педиатър или консултант.

 Мога само да кажа, че съм минала по този път с първото ми дете. И макар наистина да имах някои хормонални проблеми, влияещи неблагоприятно на лактацията, истината е, че сама си провалих кърменето. Защо ще разберете в следващите редове:

СЦЕНАРИЙ 1:

Бебето реве, вие го слагате на гърда, то суче нервно, пуска и продължава да реве. Слагате го на другата гърда - сценарият се повтаря. Отчаяна сте. Особено ако ви е първо бебе. Прибързано правите заключение, че кърмата не му стига.

Вашето заключение:

Край! Кърмата ми намалява. Нямам кърма!

Вашето решение:

Взимате от запасите замразена кърма, ако имате такива, или пращате съпруга да изтича до най-близката аптека за адаптирано мляко. Дохранвате. Бебето не изсукало дори цялото приготвено количество, вече се успокоява. Ужасена сте - не просто не му стига кърмата, преценявате, че "нямате" кърма! 

Това, което не трябва да го има обаче, е излишната драма.

Правилното заключение:

Най-често причината е скок в растежа. 

Първият такъв период е в 5-тата седмица след раждането. Точно и тогава най-много майки зарязват кърменето. Доста често ще чуете репликата "кърмихме се едва 1 месец". Това е най-трудният период на скок в растежа за повечето майки, особено ако им е първо дете и не са се сблъсквали преди с подобни скокове. Труден е защото:

- никой не очаква, че има такъв толкова скоро след раждането

- при повечето жени още не е урегулирана добре лактацията

- майките още свикват с кърменето като цяло

- не се разпознават добре сигналите за глад от повечето родители и се оставя бебето да се разреве, което е груба грешка.

- ревът, провокира паника и тревога у новите родители и те искат бързо да го "потушат".

 Това е временно състояние, при което бебето изпитва нужда от увеличен калориен прием, и отшумява до няколко дни. През това време лактацията ще се напасва към повишения калориен глад и твърде възможно е бебето да плаче от недояждане в началото, но не и от недохранване! Да се прави разликата! Има ли напишкани и наакани пелени, качва ли детето на тегло, значи няма място изобщо да говорим за недохранване.

 Правилното решение:

Слагайте бебето на гърда, толкова често, колкото иска. Давайте му да суче и за успокоение. Гушнете го и го накърмете в момента, в който покаже първите признаци, че търси да суче, а не чакайте да се разплаче силно. Плачът е късен признак за глад и е твърде възможно бебето да не може да се утеши, дори когато вече е сито. Или пък превъзбуденото му състояние да му пречи да се храни пълноценно, което е истинската причина да се дърпа, да прекъсва скоро и да продължава да плаче след сукане. 

 Когато слагате бебето на гърда, подавате сигнал на тялото, че има по-голямо търсене и то започва производството на допълнително количество мляко. Така дори наистина да има някакъв временен недостиг, количеството кърма ще бъде изравнено към нуждите на вашето бебе в рамките на часове до един-два дни и няма да има нужда да дохранвате. Или ако го правите, правете го непосредствено след като бебето вече е сукало от вас. И спрете даването на добавката в момента, в който кърмата ви се увеличи. Но имайте предвид, че ако не стимулирате допълнително, тя няма да се увеличи!

И не залъгвайте бебето с вода. Количеството вода, което бебето ще изпие, е равно на количеството кърма, което гърдите ви ще спрат да произвеждат! Същото важи и за дохранването с добавка, когато не се слага бебето да суче преди него. Ето как с една простичка отживелица да се дава вода на кърмаче сами си намалявате лактацията. Съвет (не от мен, а от СЗО и от всички консултанти по кърмене): Не давайте вода на кърмено бебе!В състава на кърмата има 87% вода. Така че сами си преценете дали бебето ви има нужда от вода... 😊

 Кърменото бебе няма нужда от нищо друго, освен от това мама да го гушне и да го сложи на гърдите си всеки път, когато е гладно. ❤️ Природата го е направила уникално лесно и, бога ми, така и не разбрах защо умираме да си усложняваме живота, когато вкъщи се появи бебе?

Какви са признаците на недостиг на кърма:

- слабо наддаване на тегло (под нормата) или загуба на тегло

- сухи памперси в продължение на повече от 6 часа и/или много жълта урина

- липса на наакани памперси в продължение на дни, а нааканото е оскъдно и със зеленикав цвят

- забавяне в растежа

Какви НЕ са признаците на недостиг на кърма:

- бебето плаче неутешимо и/или често (бебетата могат да плачат по всевъзможни причини, плачът не означава непременно глад)

- бебето иска да суче по-често от обикновено

- бебето се дърпа от гърдата и плаче

- гърдите са ви меки - (Нормално при вече регулирана лактация гърдите да са меки. Постепенно с времето ще ги усещате твърди и препълнени само ако пропуснете едно-две кърмения.)

- не изтичат спонтанни струйки кърма от гърдите ви и вече нямате нужда от тампони за кърмачки. - (Също нормално и съвсем очаквано при регулирана вече лактация.)

- с помпа за кърма изцеждате малко количество - (Помпата няма нищо общо с бебето. В сукането участва и хормонът окситоцин, който кара кърмата да излиза. Той се отделя при гушкането на майката с бебето. Никоя майка не изпитва любов и удоволсвие от гушканено на помпа за кърма! С помпа изцеждаме винаги по-малко от това, което бебето си изсуква на едно хранене.).

БАНУС: За много притеснените;

упете си кантар, вместо адаптирано мляко! 🙂

Притеглете бебето преди и след кърмене няколко пъти и изчислете средно колко изяжда. 

Притегляйте бебето веднъж на няколко дни, за да видите дали наддава добре. Нормата за първите два месеца е минимум 30 гр на ден. 

И дори проблемите с наддаването не означават непременно недостиг на мляко. Причините може да са също рефлукс, алергия, непоносимост или някакво заболяване.