За детската травма и защо тя предопределя развитието на детето дори в зряла възраст

 

 Да поговорим малко за детската травма. Може би ви е било чудно защо й се отдава толкова много внимание. Сякаш психолозите се опитват да обяснят целият ни живот с детството и това е малко дразнещо. 

 Причината детството да е толкова важно за психолозите е в несъзнаваното - онова, което остава заключено в човека, защото не е било осъзнато изобщо или не е било осъзнато правилно. Както знаем съзнанието се формира бавно. В много ранно детство то въобще още не съществува, а по-нататък започва постепенното си формиране, но все още е незавършено. 

Това е и причината детската травма да остане неотработена и по този начин не може да бъде изхвърлена от психиката на човек. Тя си остава там на едно подсъзнателно ниво. Защото за да бъде "изхвърлена" или отработена една емоция, то тя трябва да бъде преживяна. Понякога наследството, което носим от родителите си включва доста неосъзнати, не разпознати и неотработени емоции, но пък контролиращи до голяма степен живота ни по начина, по който взимаме решенията си или в модела ни на поведение. Всъщност стилът на живот на един човек понякога може да бъде изцяло обяснен само и единствено с детската му травма. Това разбира се не означава, че човек не носи отговорност за поведението и изборите си, но до голяма степен му е било предопределено, че ще се спре именно на тях, точно заради начина, по който детството му го е изградило като личност.

 От тук произхождат и много от патологичните модели на поведение, които, за жалост, стават все по-чести в съвременните общества, което по принцип е в разрив с факта, че в развитите страни се е повишило качеството на грижата за децата, както от родителите, така и на институционално равнище.

 Най-често детската травма води до мултиплициране на модели на поведение и социални роли в семейството. Например момче, расло в дом с насилие, често се превръща в насилник, момиче, чиято майка е била жертва, по-често попада във взаимоотношения, където самата тя е жертва; децата на родители алкохолици имат склонността да създават връзки с хора, зависими от алкохол; децата на разведени родители или расли в нездрава семейна среда не успяват да създадат здраво семейство и т.н.

Разбира се тези примери изобщо не са задължителни, но в по-големия процент от случаите нещата се развиват в тази посока и в това няма нищо чудно и случайно.

Превенция може да бъде оказването на психологическа подкрепа на деца от рискови семейства или просто по-високата осъзнатост на човека в зряла възраст, което отново изисква някакви усилия първо да се откъсне от токсичната среда. Разбира се някои възрастни успяват да видят обективно картинката на своето детство и да сглобят пъзела сами за себе си като такива родители обикновено  ползват негативния пример на своето детство като модел, който целенасочено да НЕ повтарят. Например майка, която е била малтретирана от родителите си, изгражда модел, в който отглежда децата си в хармония и разбирателство целенасочено избягвайки насилието. Или баща, на който му е липсвало бащино внимание, се старае да отделя значително време и усилия за възпитанието и развитието на своите собствени деца. 

 Ето защо е изключително важно да осигуряваме здравословна среда, в която да растат нашите деца. Това не включва само питателна храна и хубава детска стая с много играчки. Здравословната среда е тази, която шади психиката и има ресурс да я облагородява. Щастливото дете не се познава по силния смях. Децата дори в ужасно травматични семейства нерядко се смеят - смехът също може да бъде механизъм за съхранение от емоционалния стрес. Щастливото дете е спокойното дете. Онова, което у дома се държи като рибка, която плува свободно в свои води. Без напрежение и без страх, без червена линия, зад която го е страх да пристъпи.

 Втората ни най-важна задача като възрастни и родители е да обезпечим образованието на децата си. И тук не говоря просто за завършването на някакви класове, курсове, университети и придобиването на дипломи, грамоти и награди. Тук става дума за знания, за онези познания и онази обща култура, която ще помогнат на детето да стане по-осъзната личност, да може да прави правилните взаимовръзки и да вижда ситуациите обективно, до колкото това е възможно през призмата на човешката психика. Трябва да се разбере от родителите, че това дава пълна независимост на детето да бъде себе си, да се изразява и да се позиционира в обществото, а било то и на цената да открие някои груби грешки в начина, по който е било възпитавано.