Истината за "възпитателката" на твоите деца

 С риск да разгневя аудиторията тук, ще напиша един дълъг коментар, с който се надявам да накарам някои родители да се замислят. Преди да започна само ще вметна, че се готви подписка на учителите в детските градини, на която ако не бъде обърнато нужното внимание, ще прерасне в протест и дори в стачни действия с неизпълнение на работните задължения, както направиха работещите в градския транспорт. Само че този път няма да бъде политическо. Просто търпението на заетите в предучилищното образование вече преля чашата:

В момента съм в отпуск по майчинството, но преди него две години прекарах като учител в детска градина. За мен това беше сбъдната мечта, която не ми стискаше да осъществя в по-рано. Зарязах удобния офис и комфортната работа от 9:00 до 17:00, за да се преквалифицирам в детски учител. За 90% от познатите ми това е стъпка назад, за мен беше да открия призванието си. Както и да е, моята история няма значение. 

За тези кратки две години станах свидетел и потърпевш на големи несправедливости в системата на предучилищното образование. Една, от които, родители да диктуват как да работи институцията и ние учителите. Абсолютно не подкрепям такава огромна намеса на родителите в учебно-възпитателния процес. Това не е сътрудничество, това е потисничество, което ясно показва, че в очите на болшинството родители детските учители не са уважавани като специалисти в своята сфера, а биват третирани като обикновени детегледачки, което е много тъжно и много жалко за всички страни - учители, родители и най-вече, деца. Но това общо мнение не е случайно, има неща, с които хората масово не са наясно и това води до уронването на учителския авторитет. Затова ще си направя труда и изгубя част от времето си да ги изясня тук:

Ние сме учители, педагози с висше образование, без което няма как да придобием учителска правоспособност. Не сме възпитателки, както често ни наричат в медиите. Не сме детегледачки. Ние не гледаме децата ви, докато вие сте на работа. Ние ги обучаваме, даваме им знанията и уменията в първото звено на светското образование, а именно предучилищното, без което училищното трудно би се реализирало. Но същевременно с това възпитаваме, наваксваме изпуснатото у дома и създаваме навици за самообслужване и общуване с другите, на които огромна част от съвременни родители забравят да обърнат внимание у дома и се стига до 4-годишни деца с памперс, които не могат да се хранят самостоятелно. Много деца постъпват в първа и втора група по този начин и ние с любов и търпение, като към наши собствени деца, ги учим как да изградят правилни навици, докато същевременно учебната програма ни пришпорва да предаваме и материала.

Детския учител е специален по своята същност, защото се налага да съчетава много умения и качества, както професионални, така и личностни. На професионално ниво, освен педагог, детският учител трябва да бъде до голяма степен и психолог. Ето защо в нашето обучение се изучават няколко психологически направления, за които всеки един детски учител е държал изпит. В личностен план не става от всеки детски учител, защото освен любовта към децата, се изисква и да бъдеш артистична личност, тъй като в детската градина се учи само и единствено чрез игра и игровите методи са основните в преподаването. Няма значение колко весело или скучно е новото знание, което по програма трябва да предадем на малките деца, ние трябва да го поднесем по-интересен, забавен и интригуващ начин. Това изисква планиране и предварителна подготовка на всяка една педагогическа ситуация, което не прави работата ни по-лека или по-малко от тази на начален учител. 

Детският учител трябва да може да издържа на интензивен стрес, иначе системата ще го премаже. Като започнем от нормални за длъжностната му характеристика неща, че носи пряка отговорност за живота и здравето на малки деца, изложен е на високи нива на шум, непрекъснато е в динамика и за разлика от всеки друг педагог, няма възможност да седне, и стигнем до ненормалните като да работи с 25-30 деца сам на смяна, от които и деца със СОП, за които няма необходимите компетенции да обучава, но подкрепа от ресурсен учител в масовия случай липсва, тъй като има остър глад за такива кадри въобще на национално ниво. Отделно родителите масово не се съобразяват с натоварената и отговорна работа на учителя, звънят по телефоните, когато им скимне, разсейват вниманието на учителя за неща като забравени якета, дати на бележки и яло ли е детето им днес, като по този начин прекъсват учебния процес или дори могат да създадат предпоставки за инцидент. Масово не се спазва приемното време, което е планирано съвсем умишлено в часовия диапазон, когато децата спят следобедния си сън. Питам се дали постъпват по същия начин, когато детето е на училище? Звънят ли във времето, което знаят, че е определено за учебните занятия?

Голяма част от "простите възпитатели" всъщност са магистри. Има голям дял детски учители, които са се вдъхновили за тази професия, от своето собствено родителство, в това число съм и аз. Това обикновено са майки, които вече имат известен опит с деца (поне със свои) и имат куража и базовите умения да се преориентират към професия като тази. Тези жени обикновено в миналото си са завършили нещо друго и са практикували друга професия. За да придобият педагогическа правоспособност те трябва да завършат магистратура по предучилищна педагогика. Дори по-възрастните поколение учители, които са завършили така наречените институти с полувисши, което вече не съществува, не са едни "прости възпитателки", защото голямата част от тях са изкарали и продължават да изкарват курсове по повишаване на квалификацията. Аз съм жив свидетел колко често възрастните учители посещават семинари и обучения, за да са в крак със съвременните възпитателни и образователни методики в сферата на предучилищното образование.

Работата на детския учител, както вече казах, е интензивна, стресова и една от най-отговорните, защото има ли по-голяма отговорност от тази да отговаряш за живота и здравето не на друг, а на малки деца? Но за съжаление заплащането далеч не кореспондира нито на условията на труд, нито на компетенциите и образованието на детския учител. Стартовата учителска заплата за учител в детска градина след последните увеличения, за които толкова много се говореше, е малко над 1800 лв БРУТО. За старши учител - около 2200 лв БРУТО. Ние не получаваме бонуси за извънреден труд, защото в бюджета на повечето детски градини няма пари за това. Извънредния труд си го връщаме една на друга като време. Например, ако на мен ми се наложи да отсъствам един ден и колежката ме замести като държи двойна смяна, се разбираме, някой ден, когато й се наложи, аз да й върна жеста. Ако случайно колега не си спази обещанието, защото има и такива случаи, директорът връща смяната. До там сме се докарали. Когато има тържества, спортни празници, родителски срещи, на които трябва да присъстват и двете учителки, практически едната остава и двете смени на работа, но не получава допълнително възнаграждение за това. Нито пък получава такова, ако работното й време е до 18:00, а родителската среща се проточи до 20:00. В много детски градини няма бюджет да се заплащат дори пътуванията по екскурзии с децата и учителите масово не искат да ходят, понеже им е писнало. Вместо подкрепа от родителското съсловие, те получават коментари от сорта на "Нали си ходят безплатно на екскурзия!". Само дето екскурзията с 40 малки деца не е най-забавното и релаксиращо преживяване на света и в този същия ден си могъл да заведеш твоето собствено дете някъде. Никой не отчита тези факти. Всеки си казва "рисковете на професията". Само че рисковете на професията, както видяхме в случая с шофьорите на градския транспорт, би трябвало да се заплащат допълнително, в противен случай просто не е справедливо и не е честно.

От детския учител се изисква да е пример не само с поведение, но и с външен вид. Той трябва да е спретнат и да спазва определен дрескод, който не е строг, но не е и ок да се появил с анцуг или минижуп на работа. Същевременно заплатата е около 1400 лв чисто, с която трудно ще си оправиш развалените зъби, за да имаш красива усмивка и да не плашиш децата. Получаваме едни 400 лв годишно за дрехи и това е. Отделно в групите всичко си купуваме ние и родителите - от химикалките, моливите и играчките, до щорите, климатика и ламината. Дори листове, върху които децата да рисуват, не са осигурени. Камо ли принтер във всяка група. Ако има един на централно ниво за цялата детска градина, е супер, и всеки ходи и си принтира задачите и документацията там, после се редуваме по групи кой да плаща пълненето на тонера. Водата за децата се плаща от родителите, ако не желаят да пият чешмяна вода. Сапун, кърпички, препарати - молим се родителите да се споразумеят помежду си да купят и тях, иначе ние заедно с помощния персонал трябва да се бръкнем в собствения си джоб, за да осигуряваме препарати за почистване и хартия за бързане. 

"Простата възпитателка" води и документация. Бумащината всъщност е голям бич за всеки учител. Освен дневниците, които слава богу станаха електронни, имаме да изготвяме и входящи и изходящи мониторинги, за всяко дете, портфолио за всяко дете, календар на събитията и план или сценарий за всяко от тях, годишно разпределение по педагогически направления, годишно разпределение на допълнителните дейности, програма на учебния процес, план-конспект на занятията за следващия ден и още и още безкрай бумащини, които се появяват във връзка с едно или друго нещо. Сами разбирате, че това няма как да се случи, докато работим на терен с децата, и си носим огромни папки с "домашни" за вкъщи. Т.е. нашата работа не свършва с края на смяната ни и ако учителката, която по график е на работа до 18:30, но са й взели всички деца в 17:30, бърза да си тръгне, тя не е мързелива, скатавка или "сладка е държавната работа", а просто бърза да отиде да си приключи документацията, та белким й остане малко време и за собственото й семейство.

Учителите имат право на 48 дни платен годишен отпуск, плюс още 8 дни, ако са членове на синдикатите. Общо 56 дни. От тези 56 дни учителите в детски градини преко сили можем да използваме 30 в най-добрия случай, каквито има и в немалко фирми в частния сектор. Така че от простата сметка излиза, че не почиваме повече, отдъхнете си, моля! Причината е в родителските претенции детските градини да не затварят през летните месеци и в липсата на желаещи да заместват сезонно на временни трудови договори или хонорар. Програмата за заместващи студенти пък оказва се удовлетворява само големите градини, тъй като към малките студентите нямат никакъв интерес, заради ниския щат на нетно средно дневно възнаграждение, което се формира на базата на делегирания бюджет на съответното учебно заведение. Сами се досещате, че в градина със 120 деца няма да има желаещи, но в градина с 400 деца може би ще има. Оказва се тази мярка само задълбочава диспропорциите в сферата, но не решава проблема с липсата на заместващ персонал. Такъв просто няма и редовите учители в съответната детска градина биват принуждавани да работят във единственото свободно от учебна дейност време (тъй като периода от 15 септември до 31 май е учебна година), а именно през летните месеци. Т.е. не могат да си използват отпуските не просто в пълен размер, а много често дори и наполовина. В такъв случай учителските отпуски се натрупват с годините и където има възможност да бъдат изплатени от бюджета - се плащат, където няма, си висят и директорът решава по приоритет кой учител пръв да изпрати в отпуск по критерий на кой са се натрупали най-много дни. Смешно, жалко и абсурдно! 

Детските учители боледуваме доста повече от настинки и респираторни заболявания, тъй като почти ежедневно сме в контакт с болни деца и различни инфекции. Ние сме като лекарите и медицинските сестри в болниците, първа линия, но никой не отчита и този факт. Като новопостъпила в сферата през първата една година на организма ми му трябваше време да свикне с тази среда и се разболявах често, единят път от които с усложнение, което си го "влача" и до ден днешен. Но не това, че се разболяваме е най-лошото. Най-лошото е, че не ни се осигурява време за пълноценно възстановяване, тъй като няма кой да заеме мястото ни, докато сме в болничен и да ни замести. Затова взимаме болнични по 2-3 дни, ако изобщо можем да вземем, до преминаване на най-острата симптоматика, и след това се връщаме отново на работа, кашлящи, подсмърчащи, с маски, ръкавици и дезинфектанти. Освен, че по този начин много заболявания могат да хронифицират от недоизлекуване, както се получи в моя случай, отделно резнасяме заразата и сред децата, но просто нямаме друг избор. Другият вариант е да останат без учител и групата да затвори. 

Във връзка с всичко написано до тук честичко си задавам един фундаментален въпрос, от който произтичат множество по-малки въпроси:

Къде изчезна уважението към авторитета на предучилищния педагог?

Или може би никога не го е имало?

Оставам с впечатлението, че колкото по-невъзпитана е една нация, толкова по-малко си уважава учителите. Голяма част от днешните родители нямат уважение към чуждите граници, те се държат с учителя така, сякаш светът, Слънцето и планетите се въртят само и единствено около тяхното дете. Изискват понякога дори абсурдни неща без оглед на реалните обстоятелства. Нямат благодарност, напротив - колкото повече права им се дават, толкова повече унижават работещите в системата на предучилищното образование с изисквания и съорветно порицание, ако не могат да бъдат изпълнени. Тук идеално приляга поговорката: "Ти му подадеш пръст, то ти отхапе ръката." 

При условие, че детската градина стана напълно безплатна и родителите освободени и от минимална държавна такса, което го няма никъде по света, на какво отгоре са тези претенции градините да не затварят през летните месеци? Така или иначе по досегашния модел затваряха само за по един месец, а не за всичките три. Не би ли било по-редно директорите да решават това? Ако се намерят заместници, да не затварят, но ако не се намерят, да обявят в разумен срок кой месец съответната ДГ няма да работи. Нека топката бъде в тях, не в родителското недоволство, тогава нещата биха били поне една идея по-справедливи. По този начин Столична Община обрича всички онези учители, за чиито места не се намерят заместници през лятото, да не могат да излязат в отпуск през лятото. Те сигурно нямат семейства и не им се ходи на почивка. Това действие само показва на хората, че се толерира да ни се качват на главата и да решават от името на институцията. Абсолютен срам! Очаквайте утре работещите в събота и неделя родители да предявят претенция да не затваряме и през почивните дни. Може и нощна смяна за вземем да караме, има и такива, работещи през нощта. И въобще 24/7, 365 дни в годината за 1400 лв заплата би устроило всички. При това за без пари. 

Възприятието на повечето хора за детската градина е като за място, където децата им се отглеждат, за да могат те да отидат на работа. Няма никакво уважение към детската градина като към образователна институция, каквато всъщност е. Понятия като учебна година, учебно и неучебно време там не се зачитат по никакъв начин. Детски парти клуб с целогодишни аниматори. И после искаме децата ни да уважат учителската професия и училището. Ами то основите и по този въпрос се поставят още в детската градина.

Щом училището затваря, и държавната детска градина би следвало да затвори през лятото! Всяко дете има право на безплатно образование, в това число и предучилищно. Образователните дейности в детската градина се осъществяват от септември до май. Никой не е длъжен да отглежда безплатно децата ви. Детската градина не е забавачка за почасово гледане на деца. На територията на Столична Община има достатъчно летни забавачки, където може да запишете деца си. Стига вече с оправданието, че вие работите! Ние също имаме деца, и също работим!